В комедията „Ти гониш!” от 2018 г. група приятели от детството поддържат необичайна връзка в продължение на 30 години: играят любимата си игра на гоненица, независимо дали са на сватба, в заседателна зала или на посещение в болница. Това е абсурдно и трогателно едновременно. Но истинската мъдрост се крие в репликата, която се повтаря през целия филм: „Не спираме да играем, защото остаряваме; остаряваме, защото спираме да играем“.

Този цитат не е просто носталгично чувство. Той е преосмисляне на самото състояние на остаряването. Ами ако ерозията на радостта, любопитството и спонтанността е това, което ни състарява - не изтичането на времето, а загубата на лекота?

„В работата си с лидери и екипи съм наблюдавал, че когато се откажем от играта, губим не само лекотата, но и достъпа до устойчивост и креативност. А в днешната работна среда това е цена, която не можем да си позволим”, пише в свой материал за Fast Company Тони Мартинети, обучител на бизнес лидери и автор на бестселърите „Изкачване на правилната планина: Навигиране в пътуването към вдъхновен живот“ и „Уроци край огъня за лидери: Как разкриването на нашето минало може да ни тласне напред“.

Защо играта все още е важна

Играта, казва той, не е детско удоволствие, а неврологична нужда. Когато играем, намаляваме стреса, пренареждаме мисленето си и отваряме отново каналите за сътрудничество.

Играта функционира на две мощни нива: като прекъсвач и като запалка.

Уравнение за щастие на работното място: Как да работим с удоволствие и добри резултати

Като прекъсвач, тя прекъсва безмилостните ментални цикли на стрес, перфекционизъм и прекалено анализиране, като предотвратява изчерпването, преди то да стане наистина проблем. Като запалка, тя презарежда умовете ни, изтръгва ни от мисленето през навици и инспирира нови идеи, за които не сме подозирали, че имаме. Дали това е изблик на смях, нестандартна идея за брейнсторминг или спонтанно творческо отклонение, играта възстановява способността ни да бъдем присъстващи, изобретателни и свързани.

Изследванията потвърждават тази теза. Проучвания от Texas A&M и Университета на Масачузетс в Бостън показват, че дори микромоментите на игра повишават продуктивността, креативността и психологическата сигурност. Играта понижава нивата на кортизол, подобрява уменията за решаване на проблеми и насърчава доверието между екипите. Всъщност играта не е противоположност на работата: тя е критичен елемент за доброто ѝ изпълнение.

От микромоменти към макропромени

„На неотдавнашен семинар за лидери в биотехнологичния сектор, който водех, започнахме с игрална „микропочивка“, включваща състезания с хартиени самолети, петминутно танцово парти и кръг от абсурдни въпроси за разчупване на леда. Това, което можеше да се усети като скучно корпоративно събитие, бързо се превърна в нещо по-реално. Хората се отвориха, стените паднаха и в течение на деня тази енергия се превърна в по-богати стратегически сесии, неочаквани прозрения и измеримо повишаване на ангажираността”, разказва Тони Мартинети.

По думите му това не е магия – това е целенасочена игра на работното място. Тя не е загуба на време, а преобразува начина, по който се възприема времето.

Вместо като строга рамка, помислете за игрите като три отворени покани да промените начина, по който се представяте, съветва експертът.

Офисът като оазис, а не бойно поле: Как един млад лидер разчупи корпоративните граници

1. Разрешение да бъдете несъвършени

В много лидерски среди перфекционизмът се маскира като професионализъм. Но перфекционизмът е враг на възможностите. Играта създава психологическо разрешение да се покажете несъвършени. Тя смекчава нуждата да се представяте добре и кани хората да изследват.

Опитайте се да започнете среща не с актуализации на статуса, а с любопитство: „Какво странно или чудесно нещо ви вдъхнови тази седмица?“.

Когато маската падне, умът се отваря.

2. Преформулирайте дневния ред

Играта не означава задължително маси за пинг-понг или лов на съкровища извън офиса. Понякога е достатъчно просто да преформулирате целта на срещата от „вземане на решения“ на „генериране на идеи“.

Заменете PowerPoint презентациите с хартиени прототипи. Добавете 90 секунди творческо размишление, преди да преминете към действие. Нарушете ритъма, за да отключите прозренията.

3. Почитайте абсурдното

Не всяко гениално нещо се ражда от сериозност. Някои от най-дълбоките пробиви идват от абсурдни начала. Най-иновативните екипи знаят как да следват нишката на абсурдността до границата на истинското прозрение.

Празнувайте нестандартната идея, шегата, която крие истина, метафората, която няма смисъл, докато не придобие.

Мислите, че офисът ви е забавен? Това шведско студио превърта играта с функциониращо увеселително влакче

Проектиране на култура на игра

Лесно е да третираме играта като моментна тактика – почивка между „истинските задачи”. Но най-далновидните организации я вграждат в своята култура. Те не само я толерират, а я ценят.

Това може да означава включване на играта в процеса на въвеждане на нови служители, превръщане на ретроспективите в кръгове за разказване на истории или проектиране на работни пространства, които насърчават движението и любопитството. Тези практики не отслабват производителността, а всъщност я подхранват.

Влизаме в ера, в която се цени гъвкавостта повече от ефективността, въображението повече от повторението и емоционалната интелигентност повече от чистата експертиза. В този свят играта се превръща в стратегическо умение. Тя укрепва културата, подобрява познанието и помага за предотвратяване на изгарянето. Най-важното е, че ни напомня, че дори в среда с високи залози лекотата не е лукс, а начинът, по който оставаме човеци.