Как Израел неволно събуди иранския национализъм
След израелските атаки Иран беше обхванат от вълна на патриотичен ентусиазъм, дори сред критиците на режима, но дълбокото разделение остава

Реза Кианиан, ветеран и известен ирански актьор, отдавна е гласовит критик на ислямската република в страната си. Той използва популярната си страница в Instagram, за да поставя под въпрос принципите на идеологията на режима.
Но когато Израел започва смъртоносното си нападение срещу Иран този месец, разказва Financial Times, Кианиан бързо се присъединява към редиците на критиците на режима, обединили се около знамето. Всички те са част от вълната на патриотичен ентусиазъм, обхванала страната с 90 милиона души от началото на 12-дневната война.
„Иран е съществувал, съществува и ще продължи да съществува“, пише Кианиан в Instagram след първите удари.
Това новооткрито чувство на единство в иначе поляризираната страна изненадва наблюдатели и политици както в страната, така и в чужбина. Докато израелският премиер Бенямин Нетаняху се опитва да се възползва от разочарованието, призовавайки хората да въстанат срещу властта на ислямската република, дори закалените противници на режима временно оставят настрана критиките си и се обърнаха срещу това, което считаха за война не само срещу своите управници, но и срещу самия Иран.
„Един човек, който седи извън Иран, не може да каже на една нация да въстане“, посочва 74-годишният Кианиан пред Financial Times. „Иран е моята страна. Аз ще реша какво да правя и няма да чакам ти да ми кажеш какво да правя в собствената ми страна“.
Това събуждане на иранския национализъм идва след десетилетия на дълбока поляризация. Теократичните управници на Иран отдавна се опитват да потиснат стремежа на все по-секуларната нация към икономически, политически и социални промени, като отговарят на безредиците с брутални репресии. Амнести Интернешънъл съобщава, че над 300 души са били убити по време на протестите през 2022 г., предизвикани от смъртта в ареста на 22-годишната Махса Амини. Тя беше задържана заради това, че не носила хиджаб по правилен начин.
Въпреки че оттогава ислямската република облекчи правилата си за хиджаба, много иранци са дълбоко недоволни от състоянието на икономиката, инфлацията и санкциите на САЩ и са ядосани от предполагаемата корупция сред представителите на режима.
Но когато Израел започва своята офанзива на 13 юни, иранците бързо решават, че това не е моментът на промяната, на която се надяват. Мнозина са разтърсени от бомбардировките, които според Израел са насочени към цели на режима. Според ирански официални лица при атаките са били убити 627 души и са унищожени 120 жилищни сгради в Техеран.
„Чувствахме се заклещени между сили, които преследваха само собствените си амбиции, а не нашето благополучие“, казва Мариам, 39-годишна домакиня и критик на режима. „Нетаняху ни напомни, че можем да загубим и малкото, което имаме. В този смисъл той неволно послужи на Ислямската република, като ни лиши от надеждата, че ще успеем да се отървем от този режим“.
За да избегне провокирането на народно недоволство по време на войната, режимът в Техеран обръща замалко гръб на своята поляризираща идеология, според която САЩ и Израел са вечни врагове, а шиитският ислям е решението на всички проблеми. Плакатите, разлепени из Техеран, целят да насърчат национализма, а не темите на режима. Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей пък похвали иранския народ заради „изключителното единство“.
„Нация от 90 милиона души се обедини и се противопостави с един глас, заставайки рамо до рамо, без да изтъква различията си“, казва той във видео послание, фокусирано върху Иран като нация, а не върху управляващата теокрация. „Стана ясно, че в критични моменти се чува един глас от нацията.“
За да се подкрепи този патриотичен ентусиазъм, режимът дори приветства края на конфликта като „победа“, въпреки опустошителните удари по режима, военните и ядрената програма на страната.
Войната, поне засега, изглежда е засилила подкрепата в страната за иранската програма за балистични ракети, репресиите на правителството срещу предполагаеми сътрудници на Израел и дори ентусиазма за придобиване на ядрена бомба – нещо, което ислямската република твърди, че не преследва.
Поддържането на това единство обаче няма да бъде лесно, тъй като критиците на режима – чиито дълги списъци с оплаквания към управляващите не са изчезнали – са категорични, че ислямската република трябва да поеме отговорността за поставянето на Иран на пътя към войната.
Крайните консерватори в Иран, който агресивно разшири ядрената си програма и обогати уран до ниво, близко до оръжейно, многократно са заявявали, че Израел трябва да бъде изтрит от картата и че подкрепата за войнствени прокси организации като „Хизбула“ в Ливан трябва да продължи като основен елемент от външната политика на Техеран. Това прави бъдещето пред Иран изключително несигурно с оглед на повишените нива на риск, които Израел демонстрира, че е готов да поеме през последните години.
„Това, което спаси Иран, не е една илюзорна идеология, а древната му история и опитът от оцеляването след нашествията на Александър, монголите и арабите“, казва Фаяз Захед, реформистки политически анализатор. „Може би само учителите по история в страната са могли да предвидят това. За пореден път осъзнахме, че ако някога ще има промяна, тя може да дойде само отвътре“.