За американския президент Доналд Тръмп Владимир Путин е човек, който търси изход от кървавата си тригодишна война срещу Украйна.

Но според генералния секретар на НАТО Марк Рюте руският лидер може би едва сега започва. Ако алиансът не инвестира в отбранителните си способности, предупреди той на годишната среща на върха на НАТО във вторник, Русия може да атакува страна от алианса в рамките на три години.

Иначе по повечето показатели тазгодишната среща на върха на НАТО в Хага беше успешна, пише Reuters. Държавите членки до голяма степен се съгласиха с искането на САЩ да увеличат разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт. Тръмп, който някога се подиграваше на алианса като „измама“, заяви, че мнението му се е променило. Между него и Рюте, който сравни американския президент със строг „баща“, управляващ геополитическите си подчинени, се зароди приятелство.

Но срещата на върха, която приключи в сряда, подчерта и разширяващата се пропаст между това как САЩ и Европа виждат военните амбиции на Русия, основният противник на блока. Това е факт, въпреки че дори някои законодатели от Републиканската партия на Тръмп изостриха реториката си през последните седмици. Те обърнаха внимание, че макар амбицията на президента да договори край на войната на Русия в Украйна да е похвална, сега е ясно, че Путин не е сериозен в желанието си да седне на масата за преговори.

На пресконференция в сряда Тръмп призна, че е „възможно“ Путин да има териториални амбиции извън Украйна, но едновременно с това настоя, че, засегнат от загуби на човешки ресурси и материални средства, той иска войната да приключи бързо.

„Знам едно: той би искал да се споразумее“, каза Тръмп. „Би искал да излезе от тази ситуация. За него това е каша“.

Срещата на върха влезе в историята с решението за повишане разходите за отбрана. Но в полезрението на медиите по-важното беше защо хладнокръвният Рюте е толкова фриволен с американския президент

От „строг татко“ до „мой добър приятел“: Рюте и Тръмп „откраднаха шоуто“ в НАТО

Държавният секретар Марко Рубио се присъединява към мнението на Тръмп в интервю за POLITICO, като заявяви, че САЩ отлагат разширяването на санкциите срещу Москва, отчасти за да продължат преговорите.

„Ако направим това, което всички тук искат от нас – а именно да се намесим и да ги смажем с още санкции – вероятно ще загубим възможността да говорим с тях за прекратяване на огъня“, обясни той.

Посланието от останалите участници в срещата на върха е коренно различно.

Високопоставен служител на НАТО коментира пред изданието, че Путин всъщност не е заинтересован от прекратяване на огъня – нито от водене на преговори в дух на добра воля.

Оттук нататък те трябва да решат най-трудната част от уравнението – да продадат огромното увеличение на разходите за отбрана в собствените си страни

Лидерите на страните от НАТО умилостивиха Тръмп. А сега какво?

„Независимо от динамиката на бойното поле, продължаваме да се съмняваме, че Русия има интерес от смислени преговори“, казва той.

Амбициите на Русия, според него, надхвърлят контрола над „определени територии по административните им граници“, както смята Рубио. Путин вместо това е решен да наложи „политическата си воля“ на съседните държави.

Рюте пък определи руската заплаха като екзистенциална.

„Ако не инвестираме сега“, каза той във вторник, „ние наистина рискуваме руснаците да предприемат нещо срещу територията на НАТО след три, пет или седем години“.

До 2035 г. съюзниците трябва да отделят до 5% от БВП и ще трябва да представят годишни планове, „показващи надежден, постепенен път за постигане на тази цел“, се казва в декларация след Срещата на върха

„Квантов скок“: НАТО вдига до 5% разходите за отбрана

Стратегията на Русия остава неясна

САЩ не е единственият член на НАТО с по-оптимистична гледна точка към Русия.

В сряда пред репортери унгарският премиер Виктор Орбан, дългогодишен съюзник на Тръмп и критик на европейските институции, заяви, че Русия „не е достатъчно силна, за да представлява реална заплаха за НАТО“. Все пак, като най-голям донор и най-мощен член на алианса, позицията на Вашингтон е основна грижа в повечето столици наалианса.

Липсата на общо разбиране за целите на Путин ще усложни бъдещите дипломатически планове за прекратяване на войната, казва пред Reuters Филип Дикинсън, заместник-директор на Трансатлантическата инициатива за сигурност в Атлантическия съвет и бивш британски дипломат: „За да се постигне мирно споразумение, не е достатъчно само Тръмп и Путин да се споразумеят. Необходимо е участието на Европа. Това означава, че трябва да има някаква обща позиция сред съюзниците относно това, което Путин се опитва да постигне“.

По думите на Дикинсън европейските лидери вероятно не са се отказали от опитите си да променят мнението на Тръмп за Русия, но те никога не биха повдигнали деликатни теми на срещата на НАТО.

„Все пак мирът между членовете на алианса има своята цена – липсата на съществена дискусия по въпросите на Украйна и Русия“, казва в заключение Дикинсън. „Липсата на стратегия по отношение на Русия е истинското пропуснато нещо в срещата на върха“.