Посетител от друга галактика: Астрономи проследяват обект с междузведен произход
3I/Atlas вероятно е астероид или “снежна топка” и не представлява заплаха за Земята

Астрономи наблюдават обект, който се движи към нас и вероятно е от друга галактика. Счита се, че това е третият междузвезден обект, преминаващ през нашата Слънчева система, съобщи в сряда Европейската космическа агенция. Учените обаче подозират, че много други са преминали покрай Земята, без да бъдат забелязани.
Обектът, наречен 3I/Atlas, вероятно е най-големият досега, но е твърде рано да се определи дали е е скалист астероид или т.нар. “снежна топка” – предполагаем нов тип звезда, която се състои от лед и газ. НАСА съобщи, че следи ситуацията.
„Изглежда малко размазан“, казжа пред AFP Питър Верес, астроном от Центъра за малки планети на Международния астрономически съюз. „Около него сякаш има газ, и мисля, че един или два телескопа са засякли много къса опашка.“
Първоначално известен като A11pl3Z – преди междузвезденият му произход да беше потвърден, обектът не представлява заплаха за Земята, заяви Ричард Мойсл, ръководител на отдела за планетарна отбрана в Европейската космическа агенция.
„Той ще прелети дълбоко в Слънчевата система, минавайки точно в орбитата на Марс“, но няма да се сблъска с нашата съседна планета, пояснява Мойсл.
Астрономи все още усъвършенстват изчисленията си, но обектът изглежда се движи с повече от 60 километра в секунда. Това означава, че той не е обвързан с орбитата на Слънцето. Траекторията му също „показва, че той не орбитира около нашата звезда, а идва от междузвездното пространство и лети обратно към него“, допълва Мойсл.
Астрофизикът Хосеп Триго-Родригес от Института за космически науки близо до Барселона, Испания, споделя подобни наблюдения за произхода на 3I/Atlas и оценява размера му на около 40 километра в диаметър, пише AP. Мойсл твърди, че обектът е с ширина около 10-20 километра. Но може да е по-малък, ако е изграден от лед, който отразява повече светлина.
„Мислим, че вероятно тези малки снежни топки се образуват във връзка със звездни системи“, коментира Джонатан Макдауъл, астроном от Харвардско-Смитсонианския център за астрофизика. „И когато минава друга звезда, тя повлича със себе си ледената топка и я освобождава. Тя се откъсва и скита из галактиката, като сега просто минава покрай нас.“
Обсерватория в Чили, която е част от финансираната от НАСА програма ATLAS, е забелязала обекта във вторник.
Верес отбеляза, че обектът ще продължи да става по-ярък, колкото повече се приближава до Слънцето и леко ще изкриви под действието на гравитацията. Окачва се да достигне най-близката си точка до Земята на 29 октомври.
След това ще се отдалечи и ще напусне Слънчевата система през следващите няколко години.
Нашият трети посетител
Това е едва третият път, когато човечеството открива обект с междузвезден произход.
Първият, „Оумуамуа“, е забелязан през 2017 г. Той е толкова необичаен, че някои изтъкнати учени дори го смятат за космически кораб. Това, разбира се, е опровергано от по-нататъшни изследвания.
Вторият ни междузвезден посетител, 2I/Borisov, е открит през 2019 г.
Макар че няма никакви индикации 3I/Atlas да е изкуствено създаден, екипи от цял свят се надпреварват да отговорят на ключови въпроси за неговата форма, състав и въртене.
Марк Норис, астроном от Университета на Централен Ланкашир в Обединеното кралство, казва пред AFP, че 3I/Atlas изглежда „се движи значително по-бързо от другите два междузвездни обекта, които открихме по-рано“.
Норис посочи модели, според които в даден момент в Слънчевата система може да има до 10 000 междузвездни обекта, макар че повечето от тях биха били по-малки от 3I/Atlas. Ако това е вярно, новооткритата обсерватория „Вера С. Рубин“ в Чили може да открива бледи междузвездни посетители всеки месец, вярват експертите.
Мойсл отрече възможността за изпращане на мисия, която да пресече пътя на новия обект. Но според учените тези редки гости са изключително ценни, тъй като позволяват пряко изследване на материали извън нашата звездна система.
Например, ако открием предшественици на живот като аминокиселини на такъв обект, това би ни дало „много по-голяма увереност, че условия за живот съществуват в други галактики“, обяснява Норис.