Основата за издигането на Педро Санчес на върха на лявата политика на ЕС е поставена с неговия ръст от близо 2 метра, седейки прегърбен в Peugeot 407. Годината е 2016 г. и бъдещият испански премиер обикаля страната с малкия си автомобил, за да се допита до избиратели и да подготви пътя си към властта.

Но тази обиколка преди десетилетие засажда семената на най-тежката криза в премиерския му мандат, пише Financial Times.

Обвиненията в корупция срещу най-близкото му обкръжение го дискредитираха у дома, а съпротивата му срещу исканията на САЩ за по-високи военни разходи подкопа репутацията му в чужбина.

По време на пътуването си Санчес установява връзки с двама бъдещи съюзници, които го убеждават да си върне лидерството в Социалистическата партия.

„Създавахме много специална връзка“, пише той за тях в мемоарите си от 2019 г., цитирани от FT.

Близък до него e бил и трети съюзник, който една нощ дори преспива в партийния офис, за да охранява урната за гласуване, която трябва да помогне на Санчес да получи ръководството на партията.

Същите трима души - Сантос Сердан, бившият министър Хосе Луис Абалос и Колдо Гарсия - сега са в центъра на разрастващ се скандал заради обвинения, че са вземали подкупи от компании за обществени поръчки за строителство.

И тримата отричат да са извършили нарушения. Но Социалистическата партия ги прокуди, определяйки ги като „токсичен триъгълник“.

Сердан, който е бил номер три в партийната йерархия, е в следствения арест от миналата седмица. Съюзниците на Санчес твърдят, че премиерът никога не е участвал в сделките с триото, но близостта им е безспорна. Опозиционната Народна партия (PP) нарече и четиримата „бандата на Peugeot“.

Санчес заяви, че не е знаел нищо за предполагаемите нарушения и се извини на испанския народ, но отхвърли исканията на критиците за предсрочни избори, настоявайки, че следващите ще се състоят по план през 2027 г.

По ирония на съдбата именно системната корупция в тогавашното правителство на дясната PP му позволи да изхвърли предшественика си Мариано Рахой. В деня, в който Рахой беше отстранен при вота на доверие през 2018 г., Санчес нарече корупцията „хронично заболяване“, което е „истинската заплаха за политическата и институционалната стабилност на нашата страна“.

В сряда Санчес заяви пред парламента, че през последните седем години правителството му е въвело повече от 30 мерки за борба с корупцията, но е „очевидно“, че трябва да направи повече.

Той обяви нов „държавен план за борба с корупцията“.

Лидерите на опозицията, ЕС и политическите анализатори обаче изразиха загриженост относно ситуацията в Испания и начина, по който правителството на Санчес се справя с този проблем.

Във вторник Европейската комисия отбеляза, че по закон Испания е задължена да приеме стратегия за борба с корупцията, но че работата по нея „все още не е започнала“.

Лидерът на PP Алберто Нуньес Фейхо заяви, че Санчес "не е дошъл [на власт], за да изчисти нещо. Той дойде, за да замърси всичко".

Във връзка с предполагаемите нередности при възлагането на договори за строителство Хосе Игнасио Торебланка, старши съветник в Европейския съвет за външна политика, коментира: „Всички бяхме много изненадани, когато видяхме, че все още е сравнително лесно да се фалшифицира обществена поръчка, като просто се напълнят комисиите с политически назначения.“

Част от скандала „Сердан“ избухна точно преди най-голямото международно изпитание на Санчес: срещата на върха на НАТО миналия месец, която имаше за цел да успокои американския президент Доналд Тръмп чрез увеличаване на европейските разходи за отбрана.

Като испански министър-председател с добър английски език и известна доза самоувереност - и лидер, който не е определян от финансови кризи като предишните двама - Санчес досега успява да издигне глобалния престиж на Испания.

Но на срещата на върха на НАТО той отмени голяма част от това, като се изказа за отказа на Испания да приеме това, което той нарече „неразумна“ цел за изразходване на 5% от БВП за отбрана. В замяна Тръмп заплаши, че ще му отвърне за това.

Санчес отчасти апелираше към антимилитаризма и антитръмпизма на своята редова база в Испания, както и към радикалната левица в крехкия му парламентарен съюз.

„Другите лидери знаят, че той има проблеми в собствената си страна и че действията му се ръководят повече от вътрешната политика, отколкото от интересите на ЕС или НАТО“, казва Карлос Миранда, бивш испански посланик в НАТО, пред FT.

Друга слабост на Санчес, както в страната, така и в чужбина, е, че той е завладян от сложния въпрос за каталунския сепаратизъм.

Преди парламентарните избори през 2023 г. той проповядваше поправяне на отношенията след травмата от неуспешния опит за независимост на Каталуния, казвайки, че макар да вярва в една разнообразна и децентрализирана страна, няма да има амнистия за сепаратистите, осъдени заради опитите за отцепване през 2017 г.

След изборите всичко се промени, защото единственият начин Санчес да постигне парламентарно мнозинство и да състави правителство беше с гласовете на най-твърдолинейната сепаратистка партия - така той се подчини на исканията на нейния лидер Карлес Пучдемон.

Първото искане беше закон за амнистия, който Санчес удовлетвори, като заяви, че „прави добродетел от необходимостта“. Сделката, която разгневи десницата, беше сключена с посредничеството на един от старите приятели на премиера: Сердан.

Сега Пучдемон иска каталунският език да бъде признат за официален език на ЕС, но опитите на Мадрид да накара другите държави да се съгласят с това предизвикаха недоволство в Брюксел.

Каталунската гордост, включително сред социалистите в региона, обяснява и защо Санчес се намесва в оферта за поглъщане на голяма банка. Неговото правителство наложи тригодишна забрана за сливане на BBVA с каталунския кредитор Sabadell - забрана, която противоречи на стремежа на ЕС за банкова консолидация.

Дори и така, партията на Пучдемон остава неудовлетворена. Това оставя Санчес парализиран в парламента, неспособен да приеме бюджет или какъвто и да е важен закон. Междувременно западните му съюзници се чувстват пренебрегнати. Подкрепата му от обикновените хора продължава да се колебае на фона на все по-силната корупция.

Сантяго Абаскал, лидер на крайнодесната партия Vox, заяви в сряда, че цялата „Peugeot мафия“ трябва да бъде изправена пред съда, чак до този „начело“.

Нараненият Санчес заяви, че е „чист политик“, но добави:

„Знам, че в такива случаи е по-трудно да ми се вярва, отколкото да се съмнявате в мен“.