Си Дзинпин намалява международните си пътувания. Пекин мълчи, а светът се чуди защо
Китайският лидер е намалил драстуично плановете си за меджународни пътувания и пропусна някои ключови срещи на върха, но продължава да води активна дипломация - като домакин
&format=webp)
Китайският президент Си Дзинпин вече не е толкова често в небето, както преди. Най-пътуващият държавен глава в историята на Китай рязко е ограничил международната си активност, намалявайки натоварения си дипломатически график, който години наред градеше имиджа му на глобален стратег.
През 2024 г. Си е посетил само пет държави в рамките на три пътувания – рязък спад спрямо годините преди пандемията, когато средно обикаляше около 14 страни годишно, достигайки рекорд от 20 през 2014 г.
Този месец Си пропусна ежегодната среща на БРИКС - групата на развиващите се икономики, в която участваше без прекъсване в продължение на 12 години. Това е вторият път за две години, когато той отсъства от ключов международен форум, като отново изпрати своя премиер Ли Цян като представител на Пекин.
Освен това, срещата на върха между Китай и ЕС, която по план трябваше да се проведе в Брюксел, бе преместена в Пекин, след като китайските власти сигнализирали на европейските си партньори, че Си няма намерение да пътува до Европа тази година.
Очаква се той да приеме делегацията в четвъртък в Пекин.
Китайското външно министерство не е дало обяснение за решенията на Си и не коментира липсата му от международната сцена.
Анализатори смятат, че 72-годишният лидер умишлено намалява пътуванията си, за да делегира оперативни задачи на доверени подчинени, особено с оглед на възрастта си и наближаващия край на третия му петгодишен мандат начело на комунистическата партия през 2027 г.
„Си все по-често поверява изпълнението на външната политика на свои доверени лица“, казва Дилън Ло, преподавател в Технологичния университет в Нанянг, Сингапур, пред The Wall Street Journal.
Според него целта е не само пестене на енергия, но и фокус върху вътрешни предизвикателства като слабото вътрешно потребление и икономическото забавяне.
„Китай не се отказва от външната си политика, но Си изглежда вече предпочита да задава стратегическа посока, а не да участва лично във всяко събитие“, допълва Ло.
Откакто пое властта през 2012 г., Си Дзинпин използва международните си визити, за да разшири икономическото и политическо влияние на Китай по света. Те често бяха съпроводени с обещания за инфраструктурни инвестиции и задълбочаване на търговските връзки - всичко това с цел да представи Пекин като надежден партньор и алтернатива на доминирания от САЩ световен ред.
През последните години Китай се възползва и от привидното оттегляне на Вашингтон от глобалното лидерство. Докато администрацията на Тръмп оряза външната помощ и загърби мултилатерализма, Си се стреми да представи Китай като стабилизираща сила с отговорно поведение, използвайки съчетание от политически, икономически и „меки“ инструменти за влияние.
Въпреки че вече рядко напуска страната, Си остава дипломатически активен - като домакин. След премахването на граничните ограничения през 2022 г., чуждестранни лидери отново започнаха да посещават Китай с честота, сравнима с периода преди пандемията.
През 2023 г. китайският президент е приел поне 74 официални визити от държавни и правителствени ръководители. През същия период той е бил домакин на още 10 посещения през 2024 г. – брой, съизмерим с годините между 2013 и 2019 г.
Неговите заместници поемат ролята на пътуващи дипломати. Премиерът Ли Цян е посетил 13 страни през миналата година, следвайки ритъма на своя предшественик Ли Къцян преди пандемията.
Друга ключова фигура е Лю Дзянчао - ръководител на Международния отдел на комунистическата партия, който координира връзките с чуждестранни партии и социалистически държави. Откакто пое поста през 2022 г., той е пътувал по-често от предшествениците си, включително и до западни демокрации, което преди бе рядкост.
Си е осъществил над 50 международни пътувания и е посетил повече от 70 държави – далеч повече от който и да било друг китайски лидер. Той също така е приемал повече държавни глави от всеки друг негов предшественик или дори американския президент по същото време, сочи анализ на Нийл Томас от Asia Society Policy Institute.
В периода 2020–2022 г., докато светът се бореше с пандемията, Си остана в Китай, разчитайки на видеоконференции и телефонни разговори за международни контакти. Когато отново започна да пътува в края на 2022 г., той първо посети съседни държави в Азия, преди да разшири маршрута си.
Намаляващата му международна активност стана забележима през есента на 2023 г., когато Си пропусна срещата на Г-20 в Индия - форум, в който традиционно участваше присъствено. Китайските власти не обясниха решението му, но това бе ясен сигнал за промяна в приоритетите.
Подобно се случи и това лято, когато той отказа да посети срещата на БРИКС в Бразилия, само седем месеца след като бе в страната по повод Г-20 и официална визита.
За много наблюдатели пропускането на форуми като този на БРИКС е особено показателно, тъй като именно такива многостранни формати дават на Китай по-голяма тежест в сравнение с институции като Г-20, доминирани от Запада.
„Физическата издръжливост е ценен политически ресурс, а Си добре го осъзнава“, казва Нийл Томас.
„Пропускането на срещата на БРИКС най-вероятно е било въпрос не на геополитика, а на здравословен прагматизъм. 48-часово пътуване за двудневна среща просто не си е струвало физическата цена.“