Легнал в болничното си легло след поредната операция, Айман Али разказва историята на сирийската революция чрез собствените си рани. Губи дясното си око през 2012 г., когато постът му е нападнат от вражески сили. До стената е подпряна патерица, която е използвал, след като ракетен обстрел през 2014 г. го оставя с накуцване, пише The Guardian. 

Четиринадесет години Али мечтае за свобода и правосъдие. Година след падането на режима на авторитарния лидер Башар Асад свободата е факт,  но справедливостта липсва. Мъжът, когото се надява да подведе под отговорност – негов далечен близък и част от милиция на Асад – вече е избягал от страната, когато Али се завръща в дома си в Дамаск.

Падането на режима на президента след 11-дневна офанзива на бунтовнически групировки прекрати 14 години гражданска война, която отнема 620 000 живота. През декември 2024 г. Асад и семейството му получават убежище в Москва, а според последни сведения живеят в тихо изгнание под руска закрила.

В цялата страна сирийци празнуват края на епохата на страха, развявайки революционното знаме. Новият президент Ахмад ал-Шараа обещава „силна и справедлива Сирия“ и възстановяване на разрушената държава. 

Това е кулминацията на дипломатическата офанзива на бившия ислямистки командир, който се стреми да реабилитира Сирия на международната сцена

Сирийският президент Ахмед ал-Шараа на историческа среща с Доналд Тръмп в Белия дом

В понеделник – годишнината от свалянето на режима, десетки хиляди изпълват улиците. Зад радостта обаче остават болезнените въпроси за бъдещето на държавата.  

„Ние знаем кои извърши зверствата, те са сред нас, но кой има доказателства?“, пита Али, който днес работи в дигиталните медии.

Липсата на доказателства не спасява Рихам Хамуие – учителка от Хомс, убита с граната в присъствието на двете си малки деца. Тя е представител на алауитската общност – малцинство, от което произхожда и династията Асад, и съпруга на бивш механик от правителствената армия. Убийството ѝ е част от вълна от покушения срещу алауити и бивши служители на режима. Те се случват почти ежедневно в Хомс, въпреки общата амнистия, издадена от новите власти за бивши представители на режима, които не са обвинени в кръвопролития.

Година след падането на Асад Сирия отново е на международната сцена – изненадващ успех за президента Шараа, бивш джихадистки лидер, който успя да се сближи с президента на САЩ Доналд Тръмп. Снимките на държавния глава от посещението му в Белия дом изпълват мнозина с гордост, макар и не всички да го харесват.

За външния свят прозападен лидер в Дамаск е добре дошъл след продължителната война, наркотрафика, бежанските вълни и възхода на Ислямска държава. Шараа използва отслабването на иранските проксита след израелските удари по “Хизбула” и не допусна Техеран обратно в Сирия – ход, приветстван от западните столици.

Но вътре в страната напрежението тлее. Бавният ход на правосъдието разгаря стари конфликти. През март масови убийства на алауити по крайбрежието, извършени от правителствени сили и други въоръжени групировки, и кланета срещу друзи в провинция Сувейда през юли оставят малцинствата на ръба. Сувейда е почти изолирана от останалата част от държавата. Жителите ѝ са се обявили твърдо срещу Дамаск и се обединяват зад радикалния лидер Хикмат ал-Хиджри, настояващ за автономия, отбелязва The Guardian. 

Вотът е “непряк”, като съществуват опасения, че той ще укрепи позициите на временно управляващите, вместо да отвори път към реална политическа промяна

Сирия проведе първите си избори след падането на Башар ал-Асад

Жител на Сувейда от друзи произход първоначално е предпазлив, но отворен към новото управление на страната. След юлските кланета обаче бившият държавен служител вече носи оръжие и отказва да напусне Сувейда.

Сирийското правителство създава съвет за граждански мир и орган, който да наблюдава преходната справедливост в страната. Задачите пред него са особено трудна: възстановяване на собственост, присвоена по време на войната, и осигуряване на правосъдие за престъпления, извършени по време на гражданската война, като същевременно се запази социалното единство.

В средата на ноември сирийските власти провеждат публичен процес срещу привърженици на Асад и членове на новите сили за сигурност, обвинени в насилие по време на крайбрежните кланета през март. Маскирани и оковани фигури са изправени пред камерите, докато представители на правосъдието се гордеят, че това е първият процес срещу служители на силите за сигурност в съвременната история на Сирия.

Властите предприемат и малки местни инициативи, целящи да донесат поне частична справедливост на жертвите. 56-годишният Хасан ал-Абдала от квартал Карм ал-Зайтун в Хомс, разказва как през 2012 г. 14 от съседите му са избити от привърженици на Асад. Днес той и семейството му живеят сред руините на района, разграбен от милиции, свързани с режима.

През юли силите за сигурност арестуват един от участниците в масовото убийство – Хасан Дауа – връщат го на мястото на клането и го карат да пресъздаде престъплението пред близките. „Искахме да го убием, но охраната не ни позволи. Чувствах облекчение“, споделя Ал-Абдала.

Центрове за помирение издават временни документи на бивши служители на режима или милиции, а портрет на Асад служи като изтривалка за обувки – символ на разпада на стария ред. Но кварталът е почти унищожен, а хората, извършили насилието, живеят само на стотина метра.

Активисти предупреждават, че държавата не е представила национална стратегия за преходно правосъдие и органите за отчетност са недофинансирани. Ако темпото остане толкова бавно, прозорецът за справедливост може да се затвори.

„Държавата укрепва, външните отношения се подобряват, нещата се успокояват“, коментира Алаа Ибрахим, активист от Хомс. „Но ако убийствата продължат всеки ден, къде ще ни отведе това?“

Президентът е на четиридневно посещение в Близкия Изток, търсейки инвестиции в САЩ и геополитически сделки

33 минути с Шараа: Срещата, с която Тръмп легитимира новата Сирия

За мнозина справедливостта е факторът, който ще определи каква Сирия ще се изгради след Асад. Новият обществен договор тепърва се пише, а действията на властите започват да определят ценностите на бъдещето. Свободата е осезаема – хората говорят открито за проблеми, които преди не смееха да споменат.

Но граждански активисти отбелязват, че за демокрацията се засяга по-рядко. Новата конституция концентрира властта в президента, а парламентарните „избори“ се проведоха без народен вот – комисии избраха повечето депутати, останалите назначи президентът. Ново Бюро по политически въпроси изглежда поема ролята на стария апарат за контрол, като присъства на срещи и одобрява програми на граждански организации.

В Дамаск Али следи как се развива страната, за която е воювал. Година след края на войната стабилността му се струва като истинско чудо, макар правосъдието да остава недостижимо. Но той предупреждава: „Ако всеки вземе правосъдието в свои ръце, страната ще рухне. 14 години живяхме разселени и изтощени. Сега или пропиляваме това страдание, или градим нова държава от него.“