Сирия проведе първите си избори след падането на Башар ал-Асад
Вотът е “непряк”, като съществуват опасения, че той ще укрепи позициите на временно управляващите, вместо да отвори път към реална политическа промяна

В неделя Сирия проведе първите си парламентарни избори от падането на Башар ал-Асад – президентът, управлявал повече от 20 години. Процесът по избор на нов сирийски парламент обаче далеч не е лесен и около него има много противоречия. Съществуват опасения, че изборният процес ще укрепи позициите на временно управляващите, вместо да отвори път към реална политическа промяна, отбелязва Guardian.
След повече от десетилетие на гражданска война и свалянето на режима на Асад, Сирия започва сложния процес по избор на преходен парламент. Не всеки сириец ще отиде до избирателната урна, нито ще има политически партии или предизборни плакати. Вместо това гласовете ще бъдат подадени от избирателни колегии, поради което първите избори в страната след диктатурата се описват като „непреки“.
Чрез тези комисии ще бъдат разпределени две трети от местата в парламента, информира DW. Останалите ще бъдат назначени директно от временния лидер Ахмед ал-Шараа в ход, който се разглежда като укрепване на властта му.
„Реалността в Сирия не позволява провеждането на традиционни избори, като се има предвид наличието на милиони вътрешно и външно разселени лица, липсата на официални документи [и] нестабилността на правната структура“, заяви временното сирийско правителство в изявление в края на юни.
По време на реч в Националната библиотека в Дамаск Шараа каза: „Има много закони, които трябва да бъдат гласувани, за да продължим с процеса на изграждане и просперитет. Изграждането на Сирия е колективна мисия и всички сирийци трябва да допринесат за нея.“
Временните сирийски власти разпуснаха досегашния законодателен орган, считан за формален и лишен от реална функция. На негово място е създадено ново Народно събрание с 210 членове, чиято основна задача е да изготви нов избирателен закон и проект за конституция. Мандатът на събранието е 30 месеца, с възможност за подновяване, докато страната се подготвя за бъдещи избори.
Според организационния комитет, над 1500 кандидати се състезават за място в събранието, като едва 14% от тях са жени. Правилата изключват участието на лица, смятани за поддръжници на предишния режим, както и на кандидати, които насърчават идеи за отделяне или федерализация.
Сред кандидатите е Хенри Хамра – американец от сирийски произход и първият еврейски кандидат в страната от 40-те години насам.
Изборите бяха отложени за неопределено време в провинция Свейда, където преобладават друзите, и в районите, контролирани от кюрдските Сирийски демократични сили, поради напрежението между местните власти и Дамаск.
Критиците твърдят, че системата на избирателните колегии може да благоприятства кандидати с добри връзки, като дава на временното правителство несправедливо предимство и изключва някои етнически и религиозни малцинства. За други обаче изборите са знак за напредък.
Когато избирателните служители я поканили да се присъедини към избирателната колегия, Лина Даабул, лекарка в Дамаск, първоначално отказва, заради страх от отговорност, разказва Guardian. Но след като разбира, че ще бъде част само от избирателния орган, тя се съгласява, защото това е„национален дълг“.
В деня на изборите Даабул споделя: „Това е първият път в живота ми, когато гласувам. Щастлива съм и не ми пречи да стоя на опашка дълго време.“
Лара Езуки, член на националната избирателна комисия в Дамаск, отбеляза, че новата асамблея включва всички секти и групи и подчертава, че „за първи път в историята на Сирия резултатите не са предварително уговорени“.
Ибрахим Халаби, бивш войник под управлението на Асад, който дезертира, след като масовите антиправителствени протести бяха посрещнати с брутални репресии и последвала гражданска война през 2011 г., заяви: „За първи път в живота си участваме в демократичен изборен процес без външен натиск.“