Освободени от фамилията Асад и нейния апарат за жестоки репресии, сирийците остават в еуфория от внезапния крах на режима. Той управляваше чрез страх, наблюдение и сплашване, прибягвайки до зверски мъчения и безсмислени кланета, когато всичко друго се проваляше.

„Сега можеш да се разхождаш из Дамаск, без да се сблъскваш с контролно-пропускателни пунктове, без да виждаш навсякъде снимки на Башар Асад“, казва Басам ал-Куватли, председател на сирийската либерална партия „Ахрар“, пред POLITCO. „Статуите му са изчезнали, както и страхът, че ще бъдеш тормозен на всяка крачка от неговите привърженици.“

Куватли преживява шока от завръщането - миналата седмица той се връща в родния си град след 28 години в изгнание.

„Притеснявах се, че няма да разпозная нищо, но ядрото на града не се е променило ни най-малко.“ - казва той, добавяйки, че не е имал проблеми с преминаването на границата от Ливан въпреки изтеклия си сирийски паспорт. „Просто поставиха допълнителен печат“.

След като пристига в Дамаск, Куватли установява, че „хората си позволяват малко оптимизъм“. Но тази надежда е примесена с предпазливост.

„Ще има ли проблеми или не? Ще възстановят ли демокрацията или не? Хората не са напълно сигурни. Отчасти това се дължи на факта, че новата администрация не говори с тях - само със Запада и особено със западните медии“, казва той.

Въпреки че дава определени индикации за толерантност, не трябва да се забравя, че преходното правителство е съставено от много доскорошни джихадисти

Терорът на Асад приключи, но битката на Сирия за демокрация тепърва започва

И това е вярно. Новият лидер на Сирия Ахмед Хюсеин ал-Шара, ръководител на „Хаят Тахрир аш-Шам“ (ХТС) - основната бунтовническа ислямистка фракция, която миналия месец навлезе в Дамаск - се постара да увери западните държави, че преходът е приобщаващ и зачита религиозните секти и етническите малцинства в страната. Въпреки това той не е определил какво всъщност ще донесе преходът - а някои започват да се чудят дали изобщо знае.

Съществува и притеснението, че разбирането за приобщаване на неговата групировка може да не прилича много на това на западните сили - нито на това на много сирийци, особено на продемократичните активисти и на средната класа в големите градове на страната.

Шар'а обаче лобира интензивно с надеждата да бъдат отменени десетилетните икономически санкции срещу Сирия, за да се възстанови разрушената от войната страна. И с подкрепата на Турция и арабските държаве от Персийския залив, които искат да сключат сделки за възстановяване с новите управляващи в Дамаск, той постига напредък.

Миналата седмица администрацията на САЩ обяви шестмесечно освобождаване от санкции за сделки и бизнес, извършвани с преходните управляващи институции, с цел да се улесни потокът от хуманитарна помощ. А след срещата на високо равнище през уикенда в Рияд европейските външни министри се договориха да се срещнат в края на този месец, за да обсъдят отмяната на санкциите. По-специално Германия, Италия и Франция настояват за облекчаване на ограниченията на ЕС срещу Сирия.

Сирийската армия е напълно деморализарина и силно зависима от чуждестранни съюзници

Деморализация и корупция: Защо нямаше кой да защити Асад?

„Германия предлага интелигентен подход към санкциите, който да облекчи сирийското население. Сега сирийците се нуждаят от бърз дивидент от смяната на властта“, посочва пред репортери германският министър на външните работи Аналена Баербок.

Но Шар'а остава загадъчна фигура. Той е претърпял промяна, ускорена през последните месеци, и се опитва да се дистанцира от джихадисткото си минало и връзките си с Ал Кайда, представяйки го почти като младежко залитане. Докато управляваше бунтовническия анклав Идлиб през последните осем години, групировката му не беше толкова сурова, колкото „Ислямска държава“ или талибаните, като се фокусираше върху управлението и ефективното предоставяне на местни услуги.

Според проучване на Мункет Отман Ага от Института за Близкия изток тя „преследва стратегия за изграждане на легитимност, като възприема революционна националистическа реторика и ангажира племенни лидери и известни личности в общността“. В съответствие с това някои групи на гражданското общество можеха да работят, а момичетата - да посещават учебни занятия, въпреки че за тях бяха наложени някои ограничения.

„Хаят Тахрир аш-Шам“ обаче не признаваше независими политически партии в Идлиб и потиска несъгласието, като ограничава и възпрепятства дейността на журналисти и критици. Групировката също така поддържаше строг контрол върху ежедневието на цивилното население.

„Хората бяха задържани след коментари, направени в частни разговори, отнасящи се до разходите за живот или религиозни въпроси“, отбелязва Независимата международна анкетна комисия на ООН за Сирийската арабска република през 2022 г.

Освен това „т.нар. морални кодекси засягаха непропорционално жените и момичетата, което представляваше дискриминация, основана на пола, при упражняването на техните права“, се казва още в доклада.

Групировката също така е отказвала на задържаните достъп до адвокати и е извършвала военни престъпления, като „е екзекутирала хора без предварително произнасяне на присъда от редовно учреден съд“. Има потвърдени съобщения за произволни арести, изтезания и сексуално насилие, а „комитетът за военна плячка“ е конфискувал къщи не само на заподозрени поддръжници на Асад, но и на критично настроени към управлението на провинцията. В доклада се отбелязва, че „имуществото на малцинствени групи, като християните, е било обект на специални посегателства“.

Добрата новина е, че преходният министър на образованието на Сирия Нази ал-Кадри вече обеща, че няма да има ограничения на правата на момичетата да учат. А след като превзе Алепо в края на ноември, „Хаят Тахрир аш-Шам“ се постара да успокои алауитските, християнските и кюрдските общности в града, като позволи на молитвените домове да функционират и бързо увеличи основните услуги. Както и сега в Дамаск, по онова време те се стремяха да поддържат стабилността и насърчаваха държавните институции и служители да продължат да работят.

От 2011 г. насам Турция, Иран, Русия и Съединените щати са разположили войски в Сирия, а Израел често нанася въздушни удари по сирийската територия

Кои са чуждите армии в Сирия и какви са техните цели?

Но въпреки всичко това джихадистките корени на групировката и предишното ѝ управление все още предизвикват безпокойство. От своя страна Шар'а заявява, че Идлиб може да не е моделът, който бъдещата Сирия ще следва, и обяви началото на национален диалог. Той обаче добави, че до изборите може да има цели четири години, което ще даде достатъчно време за прекрояване на страната по ислямистки образец.

Някои се опасяват, че „Хаят Тахрир аш-Шам“ засега се стреми само към стабилност, с цел да затвърди властта си, като същевременно гарантира, че другите въоръжени фракции и малцинствени групи ще се разформироват и разоръжат.

„Те позволяват на групите на гражданското общество да се регистрират, но нямат процедура за регистрация на политически партии“, казва Куватли. „Те казват, че ще го направят, когато имат някаква структура.“

Възможно е отговорът да е прост - „Хаят Тахрир аш-Шам“ просто няма цялостен план.

„Оставам с впечатлението, че са били изненадани от падането на Дамаск - и не са го очаквали още 14 месеца“, добавя Кувалти.