Отиващата си 2024 година остави сред населението по цял свят ясно усещане за дежа вю.

Сирия отново е в центъра на новините, европейските лидери отново трябва да се съсредоточат върху миграцията, а от другата страна на Атлантическия океан Доналд Тръмп се подготвя за завръщането си в Белия дом.

Войните, които определиха 2023 г., продължават да бушуват, а в някои случаи и да ескалират, с цената на много човешки животи, пише в анализ по темата Politico.

На този фон, заплахата, която представлява един горещ свят, надвиснал над бъдещето на човечеството, става все по-осезаема. Въпреки множеството предупреждения на учени и международни организации, държавите все още не успяват да овладеят глобалното затопляне - и ако се вярва на реториката му, вторият мандат на Тръмп може да отслаби още повече международните усилия.

Събитията от 2024 г. и пътят напред

Война, война и още една война

Според Министерството на здравеопазването, контролирано от Хамас, над 44 500 палестинци са загинали, а други 105 000 са ранени след ескалацията на войната в Ивицата Газа.

Хуманитарната цена продължава да расте. Геопространствени анализатори изчисляват, че почти 60% от сградите в зоната вероятно са повредени до ноември 2024 г., което означава, че много от 1,9-те милиона вътрешно разселени хора там нямат дом, в който да се завърнат.

След почти едногодишна размяна на ракетни удари конфликтът между Израел и „Хизбула“ достигна своя връх през октомври с наземната инвазия на Израел в Южен Ливан, въпреки че след споразумението за прекратяване на огъня атаките значително намаляха.

Терорът на Асад приключи, но битката на Сирия за демокрация тепърва започва

В съседна Сирия драматичното сваляне на режима на Башар Асад, бързо последвано от израелски въздушни удари по оръжейните запаси на страната и пристигането на сухопътни сили през демилитаризираната зона, увеличи несигурността в региона.

В другия край на Европа войната в Украйна продължава. През 2024 г. украинците отбелязаха някои успехи, като станаха доминираща сила в Черно море, въпреки малкия си флот, и организираха контраофанзива в руската област Курск през август.

Но тази година те приключват на по-заден план, като са загубили много от териториалните си предимства, както и огромен брой от войниците си.

Постоянният натиск на Русия обаче струва много скъпо и на нейните войски, като последните няколко месеца бяха изключително жестоки.

Институтът за изследване на войната, американски мозъчен тръст, изчисли, че за всеки квадратен километър украинска територия, спечелен между септември и ноември 2024 г., има 53 руски жертви.

600 млрд. евро е печалбата на оръжейните компании за 2023 г.

Изборна година

С гласувания в над 60 държави, включително Франция, Обединеното кралство, България, Индия, Япония и САЩ, както и за Европарламент, 2024 г. беше изборна година.

Десните сили затвърдиха позициите си в политическия мейнстрийм, самите избори показаха, че платформите на социалните медии като TikTok имат все по-голямо влияние и дори оформят кампаниите.

В много от изборите пролича десният уклон на Европа. В някои страни крайно десните партии спечелиха властта, а в други придобиха позиция, която им позволява да оказват значителен натиск върху правителствата.

POLITICO: Джорджа Мелони е най-влиятелната личност в Европа

След изборите за Европейски парламент през юни десните Европейски консерватори и реформисти на италианския премиер Джорджа Мелони се превърнаха във властови фактори в ЕС.

Шоковото решение на френския президент Еманюел Макрон да свика предсрочни избори след вота за ЕС потопи страната в политически хаос.

Изборите, екзитполовете и проучванията в различни части на блока показаха, че младите избиратели все повече дават подкрепата си зад крайно десните партии. Проучване сред германските младежи показа нарастващата популярност на партията „Алтернатива за Германия“ сред най-младите избиратели.

Германия иска да е велика отново, но проблеми дебнат отвсякъде

Прогнозата, че изкуственият интелект ще завладее нашата демокрация, не се сбъдна съвсем - но последните събития ни предложиха смразяваща предпремиера.

През декември най-висшият съд на Румъния анулира президентските избори, след като ултранационалистът Калин Джорджеску спечели първия тур, позовавайки се на доказателства за широка намеса и операция за влияние на TikTok - за която се твърди, че е организирана от Русия.

И макар че платформата не осигури на европейските крайно десни сили категорична победа на изборите за Европейски парламент през юни, тя им предостави огромна възможност за достигане до нови избиратели.

Изборите в Румъния – първият сериозен тест за правилата на ЕС за социалните медии

Паника за миграцията като през 2015 г.

Войните и политическата нестабилност в съседните на ЕС държави, съчетани с ясно изразена дясна промяна в политическия пейзаж, върнаха миграцията в дневния ред на европейските лидери.

Отминаха дните на европейската политика на отворени врати за сирийските бежанци, олицетворявана от лозунга на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел „Ние можем да се справим!“.

Охраната на европейските граници се превърна в приоритет № 1, а на някои места политическият дебат дори включи пълното отстраняване на мигрантите от територията на ЕС.

Принудителна миграция: Следващият огромен проблем за бизнеса в глобален мащаб

Брюксел не прави изключение от тази реалност.

Европейската комисия, възстановена на 1 декември под ръководството на председателя Урсула фон дер Лайен (която беше утвърдена от дясноориентираното мнозинство в Европейския парламент), вече обеща да действа твърдо по отношение на миграцията.

Политиките, които някога се смятаха за крайни и екстремни, като например създаването на „центрове за връщане“ и „горещи точки“ в трети страни, където да се държат търсещите убежище, както и принудителните депортации, вече са твърдо в политическия мейнстрийм.

Бариерата падна: Какво се променя за пътуващите с влизането в Шенген

Шенген - най-голямата зона за свободно пътуване в света и перла в короната на европейската интеграция - също става жертва на антиимиграционните настроения.

Няколко държави, сред които и Германия, въведоха отново временен граничен контрол в зоната, посочвайки като причини за това рисковете за сигурността, тероризма и миграцията. Предполага се, че тези ограничения са временни, но някои са удължавани толкова много, че са станали почти постоянни.

Проблемите на Европа не спират дотук

ЕС има и други проблеми, свързани с 2025 г.

При разочароващ икономически растеж, проблеми с конкурентоспособността и затруднен промишлен сектор последното, от което Европа се нуждае, е търговска война.

Но може да се окаже, че ще получи точно това. Заплахата на Тръмп за 10-процентни мита върху всички стоки и огромни 60-процентни мита върху китайските стоки кара европейците да се страхуват от възможни верижни ефекти.

Урсула фон дер Лайен и проблемът ѝ с Доналд Тръмп

За блока ще бъде трудно да жонглира с конфликта между САЩ, най-големия търговски партньор на ЕС, и Китай, неговия втори по големина търговски партньор и най-голям източник на внос.

Все по-горещо

2024 г. е на път да бъде най-горещата година в историята. Това ще бъде и първата година с 1,5 градуса по Целзий по-топла от прединдустриалните нива. Невъзможността да се ограничи затоплянето до 1,5 градуса - ангажимент, който държавите поеха на Парижката конференция за климата през 2015 г. - е симптоматична за провала на международното сътрудничество в областта на климата.

Последната оценка на ООН потвърди, че действията в областта на климата в световен мащаб са крайно недостатъчни. Настоящите планове и политики ще доведат до глобално затопляне от 2,6 до 3,1 градуса по Целзий през този век, без изгледи за ограничаване на повишаването на температурата до целта от 1,5 градуса по Целзий. Горната граница на Парижкото споразумение от 2 градуса също е изложена на сериозен риск.

ЕС учи света колко са важни климатичните цели, но изостава със своите

Тежестта и честотата на опасните горещи вълни, разрушителните бури и други бедствия се увеличават със затоплянето.

Учените твърдят, че при затопляне от 3 градуса светът може да премине няколко точки, от които няма връщане назад, което ще промени драматично климата на планетата и ще повиши нивото на моретата, включително чрез разрушаване на полярните ледени шапки.

Има сделка на COP29: Богатите страни са се договорили за помощ от $300 млрд. годишно

Тазгодишната конференция за климата COP29 в Баку отново беше белязана от противоречия и разминавания.

Въпреки че преговарящите постигнаха споразумение, според което по-богатите държави ще предоставят минимум 300 млрд. долара годишно до 2035 г. за подпомагане на по-бедните в борбата им с изменението на климата, няколко анализа установиха, че тази сума далеч не достига трилионите долари, необходими за подпомагане на уязвимите държави, които ще трябва да устоят на сушите и наводненията, покачващите се морета и влошаващите се бури.

Завръщането на Тръмп през януари поставя под съмнение не само бъдещето на споразумението, но и на международните конференции за климата. Новоизбраният президент, който нарече глобалното затопляне измама, вероятно ще отмени много американски политики в областта на климата в ужасен за планетата момент, завършва Politico.