2024: Големите петролни концерни обърнаха гръб на възобновяемата енергия
Геополитически смущения като войната в Украйна отслабиха стимулите на изпълнителните директори да приоритизират прехода към нисковъглеродни технологии
През 2024 г. големите европейски енергийни компании са удвоили добива на нефт и газ, фокусирайки се върху печалбите в краткосрочен план. Това е забавило, а понякога и отменило, ангажиментите им по отношение на климата. Тази тенденция вероятно ще се запази и през 2025 г.
Намаляването на разходите на големите петролни компании на това поле идва, след като правителствата по света забавиха въвеждането на политики за чиста енергия и отложиха изпълнението на целите си, тъй като разходите им за енергия нараснаха след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г.
Големите европейски енергийни компании, които доскоро инвестираха много в прехода към чиста енергия, установиха, че цените на акциите им изостават от тези на американските им конкуренти Exxon и Chevron, след като те запазиха фокуса си върху петрола и газа. На този фон играчи като BP и Shell тази година рязко забавиха плановете си да инвестират милиарди в проекти за вятърна и слънчева енергия и пренасочиха разходите си към такива за добив на нефт и газ, носещи по-висока печалба.
BP, която си беше поставила за цел 20-кратно увеличение на възобновяемата енергия през това десетилетие до 50 гигавата, обяви през декември, че ще отдели почти всичките си проекти за офшорна вятърна енергия в съвместно предприятие с японската JERA.
Shell, която някога обеща да се превърне в най-голямата компания за зелена електроенергия в света, до голяма степен спря инвестициите в нови проекти за вятърни централи в морето, напусна пазарите в Европа и Китай и отслаби целите си за намаляване на въглеродните емисии.
Норвежкият държавен концерн Equinor също ограничи разходите си за възобновяеми енергийни източници.
„Геополитически смущения като нахлуването в Украйна отслабиха стимулите на изпълнителните директори да приоритизират прехода към нисковъглеродни технологии на фона на високите цени на петрола и променящите се очаквания на инвеститорите“, коментира пред Reuters Рохан Боуатер, анализатор в Accela Research. Според него BP, Shell и Equinor са намалили разходите за нисковъглеродни технологии с 8% през 2024 г.
Все пак Shell коментира пред информационната агенция, че остава ангажирана да се превърне в енергиен бизнес с нулеви нетни емисии до 2050 г. и продължава да инвестира в зеления преход.
Equinor пък заявява: „Сегментът на офшорните вятърни централи преживя трудни времена през последните няколко години заради инфлацията, увеличаването на разходите и затрудненията във веригата за доставки и Equinor ще продължи да бъде селективна и дисциплинирана в подхода си.“
Отстъпление от глобалните ангажименти за климата
Свиването на разходите на петролните компании е лоша новина за усилията за смекчаване на изменението на климата. Прогнозите са, че глобалните въглеродни емисии, които затоплят планетата, са се покачили до нов връх през 2024 г. В същото време изминаващата година е най-топлата в историята.
2025 г. се очертава да бъде още една бурна година за енергийния сектор, възлизащ на 3 трилиона долара, тъй като в Белия дом се завръща Доналд Тръмп, който е скептик по отношение на климатичните промени. Китай, който е най-големият вносител на суров петрол в света, се опитва да съживи замиращата си икономика, което, от своя страна, може да увеличи търсенето на петрол.
Европа е изправена пред продължаваща несигурност заради войната в Украйна и политически сътресения в Германия и Франция.
Цялото това напрежение придоби физически облик по време на годишната конференция на ООН по въпросите на климата в Баку, Азербайджан, през ноември, когато президентът на страната домакин Илхам Алиев приветства петрола и газа като „дар от Бога“. Тази среща на върха доведе до глобално споразумение за финансиране на борбата с изменението на климата, но разочарова екоактивистите, които се надяваха, че правителствата ще се обединят около идеята за постепенно отказване от петрола, газа и въглищата.
Енергийните компании ще следят дали Тръмп ще изпълни обещанията си да отмени знаковите политики за зелена енергия на президента Джо Байдън, които стимулираха инвестициите във възобновяеми енергийни източници в Съединените щати. Републиканецът обеща да дистанцира страната си от глобалните усилия в областта на климата и назначи друг скептик, петролния мениджър Крис Райт, за свой министър на енергетиката.
Търсене на петрол
Подновяването на акцента върху петрола и газа от страна на големите енергийни компании крие потенциални капани. Растежът на търсенето в Китай, който определяше световните цени в продължение на две десетилетия, се забавя. Все повече признаци сочат, че потреблението на бензин и дизелово гориво в страната е в плато.
В същото време ОПЕК+ многократно отлага плановете си за прекратяване на съкращенията на доставките, тъй като други държави, начело със САЩ, увеличават добива на „черното злато“. В резултат на това анализаторите очакват петролните компании да бъдат изправени пред по-строги финансови ограничения през следващата година. Нетният дълг на петте най-големи западни петролни гиганта се очаква да нарасне до 148 млрд. долара през 2024 г. от 92 млрд. долара през 2022 г., въз основа на оценки на LSEG.