Ще ви бъде простено, ако в края на 2024 г. търсите пресечната точка между икономика, национални политики и глобална геополитика. В крайна сметка трите области са дълбоко свързани помежду си, което предполага самоподсилваща се динамика. Изминаващата година обаче донесе необичайна дисперсия в тази връзка, която всъщност се разшири, вместо да се стесни.

Това пише известният икономист Мохамед А. Ел-Ериан в анализ за Project Syndicate, озаглавен „Базов сценарий за глобалната икономика през 2025 г.“

Започвайки с геополитиката, той отбелязва, че през 2024 г. Русия си осигури по-голямо предимство във войната в Украйна, отколкото очакваха консенсусните прогнози от преди година. „По подобен начин човешкото страдание и физическото унищожение в резултат на войната Израел-Хамас в Газа надхвърли и без това мрачните очаквания на повечето наблюдатели и се разпространи в други страни, като Ливан“, пише Ел-Ериан, който е президент на Queens' College в университета в Кеймбридж и професор в Wharton School на университета в Пенсилвания. „Очевидната безнаказаност на силните, заедно с липсата на ефективни средства за предотвратяване на тежки хуманитарни кризи, задълбочи усещането на мнозина, че глобалният ред е фундаментално дисбалансиран и му липсват каквито и да било приложими предпазни огради“, отбелязва още икономистът.

Що се отнася до вътрешната политика, по думите му катаклизмите са ежедневие в много страни. „Правителствата се сринаха както във Франция, така и в Германия – най-големите икономики в Европа – оставяйки Европейския съюз без политическо ръководство. А след победата на Доналд Тръмп на президентските избори миналия месец, САЩ се подготвят за политически преход, който вероятно ще доведе до значително увеличаване на политическото влияние на нов „контраелит“.“

Междувременно една „удобна ос“ – включваща Китай, Иран, Северна Корея и Русия – се стреми да оспори доминирания от Запада международен ред, отбелязва Ел-Ериан, който е автор на книгата The Only Game in Town: Central Banks, Instability, and Avoiding the Next Collapse и съавтор (с Гордън Браун, Майкъл Спенс и Рийд Лидоу) на Permacrisis: A Plan to Fix a Fractured World.

Икономистът посочва и други скорошни събития, които засилват впечатлението, че живеем във време на изключителни геополитически и политическа нестабилност – от внезапното обявяване на военно положение от южнокорейския президент, който беше подложен на импийчмънт, до рухването на режима на Башар Асад в Сирия.

Последната година донесе и някои тревожни макроикономически развития, пише Ел-Ериан: „Неразположението на Европа се задълбочи, докато страните се борят с нисък растеж и големи бюджетни дефицити.

Китай не успя да отговори надеждно на ясната и настояща опасност от „японизация“, с неблагоприятна демография, надвиснал дълг и продължителен спад на пазара на имоти, подкопаващ растежа, икономическата ефективност и доверието на потребителите.“

На този фон фондовите пазари все пак останаха относително стабилни и донесоха висока възвръщаемост, включително почти 60 рекордно високи затваряния за индекса S&P, отбелязва експертът, според когото изключителните резултати на икономиката на САЩ са основна причина за това.

„Далеч от отслабване, както повечето икономисти очакваха, САЩ дръпнаха още по-напред“, пише Ел-Ериан. Той прогнозира, че страната вероятно ще продължи да се представя по-добре от други големи икономики през 2025 г., като се има предвид количеството чуждестранен капитал, който привлича, и мащабът на инвестициите в бъдещите двигатели на производителността, конкурентоспособността и растежа.

Една последица от този успех е, че Федералният резерв на САЩ не предостави успокояващите намаления на лихвените проценти от 1,75-2 процентни пункта, които пазарите очакваха преди година, продължава Ел-Ериан. По думите му тази тенденция също ще продължи, след като на срещата си през декември Фед сигнализира за по-малко съкращения през 2025 г. и по-висока крайна (дългосрочна) лихва.

Вътрешнополитическите и геополитическите катаклизми – и ограничените перспективи за значителни подобрения – в крайна сметка наистина представляват риск за издръжливостта на икономическата изключителност на САЩ, посочва Мохамед Ел-Ериан. „Дори ако САЩ продължат да изпреварват конкурентите си, както се очаква, диапазонът от възможни резултати, както по отношение на растежа, така и на инфлацията, се разширява. Всъщност глобалните икономически и политически резултати като цяло сега са обект на набор от по-големи възможности, както защото рисковете от влошаване са се увеличили, така и защото възходящите иновации – като изкуствения интелект, продоволствената сигурност, здравеопазването и отбраната – биха могли да трансформират секторите и да ускорят повишаването на производителността“, коментира експертът.

При липса на основно пренастройване на политиката, неговият базов сценарий за САЩ включва малко по-нисък непосредствен темп на растеж, дори когато икономиката превъзхожда конкурентите си, и лепкава инфлация. „Това ще постави Фед пред избор: да приеме инфлацията над целевата стойност, или да се опита да я намали и да рискува да насочи икономиката към рецесия“, посочва Ел-Ериан.

В световен мащаб икономическата фрагментация ще продължи, тласкайки някои страни да диверсифицират резервите си по-далеч от щатския долар и да проучат алтернативи на западните платежни системи, прогнозира още икономистът. Доходността на десетгодишните държавни облигации на САЩ – глобален показател – ще се повиши, като се търгува предимно в диапазона 4,75-5%. Що се отнася до финансовите пазари, Ел-Ериан предупреждава, че „може да се окаже по-трудно да запазят статута си на образцов дом в един предизвикателен геоикономически квартал.“