В понеделник Европейският съюз поднови широкообхватните си санкции срещу Русия за още шест месеца, след като Унгария спря да ги спъва в замяна на гаранции за енергийната сигурност.

„Европа изпълнява: Току-що външните министри на ЕС се споразумяха да удължат отново санкциите срещу Русия“, написа в социалните мрежи Кая Калас, ръководител на външната политика на блока, цитирана от Reuters. „Това ще продължи да лишава Москва от приходи, с които да финансира войната си. Русия трябва да плати за щетите, които нанася“.

Длъжностни лица от други държави от ЕС предупредиха, че ако санкциите не се продължат преди крайния срок 31 януари, ще има сериозни последици, като например размразяване на руски активи в Европа, използвани за подпомагане на Киев.

Санкциите, които подлежат на подновяване, включват всички секторни забрани за търговия, както и мерките, които обездвижиха активите на руската централна банка. По закон страните от ЕС трябва да гласуват единодушно за подновяването на тези ограничения на всеки шест месеца. Печалбите от замразените активи се използват за финансиране на заем за Украйна в размер на 50 млрд. долара, подкрепен от Г-7.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан първо призова за консултации с администрацията на Тръмп преди решението за подновяване. Но републиканецът заяви, че е готов да засили икономическия натиск върху Русия за сключване на мирно споразумение. Тогава Будапеща се позова на оплакванията си от Украйна, която прекрати сделката, доставяща руски газ на Унгария.

Тръмп заплашва Русия със санкции и мита, ако Путин не прекрати войната в Украйна

Все пак в понеделник страната, която поддържа по-тесни икономически и политически връзки с Русия в сравнение с други членове на ЕС, посочи, че е готова да даде зелена светлина на срещата на министрите, ако получи гаранции за помощ от Европейската комисия.

Комисията от своя страна пък заяви, че е „готова да продължи дискусиите с Украйна относно доставките за Европа през газопроводната система на страната“. Тя е готова да включи Унгария и Словакия в процеса.

„Комисията ще се обърне към Украйна, за да поиска гаранции относно поддържането на преноса на нефт по тръбопроводите към ЕС“, се казва още в изявлението.

Унгарският външен министър Петер Сиярто коментира, че е доволен от уверенията на Комисията.

„Европейската комисия се ангажира със защитата на тръбопроводите за природен газ и нефт, водещи до държавите членки на Европейския съюз“, заяви той в публикация във Facebook.

Санкциите срещу Сирия падат

Междувременно френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро съобщи, че Европейският съюз ще преустанови санкциите срещу Сирия, които „пречат на стабилизирането на страната“.

Хаос и идеология: Защо Европа не трябва да бърза с празненствата за падането на Асад

Топ дипломатът на блока Кая Калас също потвърди, че в понеделник се очаква решение за „облекчаване на санкциите“ срещу Сирия.

„Днес ще вземем решение за преустановяване на някои санкции по отношение на енергийния и транспортния сектор, както и на финансовите институции“, заяви Баро, цитиран от POLITICO.

В замяна на това сирийските власти ще бъдат задължени да започнат „политически преход, който да включва всички сирийци“, да се борят срещу „всяко възраждане на ИДИЛ“ и да осигурят „контрол и унищожаване на всички запаси от химически оръжия на администрацията на Башар Асад“.

По-рано този месец Баро и германският министър на външните работи Аналена Бербок пътуваха до Сирия, за да се срещнат с лидера на ислямистките бунтовници Абу Мохамед ал-Голани, фактическият ръководител на страната след падането на режима на Асад през декември.

ЕС продължава да държи организацията на ал-Голани, Хаят Тахрир аш-Шам, в списъка на терористичните организации, а председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през декември предупреди, че смяната на режима в Сирия „предлага възможности, но не е лишена от рискове“.