3 часа разговори без индикации за компромис: Договориха ли се за мир Уиткоф и Путин

Американският специален пратеник Стив Уиткоф проведе среща с руския президент Владимир Путин в Кремъл два дни преди изтичането на крайния срок от президента на САЩ Доналд Тръмп, в който Русия трябва да се съгласи да седне на масата за преговори за Украйна или да бъде подложена на нови санкции.

Уиткоф отлетя за Москва с мисия в последната минута, за да търси пробив към постигане на мирно споразумение, а руската държавна телевизия показа кратък клип, на който той се ръкува с Путин в началото на срещата им, отбелязва Reuters.

Руските информационни агенции съобщиха, че разговорите са продължили около три часа, след което автомобилният конвой на Уиткоф е напуснал Кремъл.

Руският преговарящ по инвестициите Кирил Дмитриев, посрещна американския пратеник и се разходи с него в парк близо до Кремъл, след което написа в социалните мрежи:

„Диалогът ще надделее“

Срещата беше "полезна и конструктивна", заяви външнополитическият съветник в Кремъл Юрий Ушаков, цитиран от Reuters. Пред телевизионния канал "Звезда", той заяви, че двете страни са обсъдили конфликта в Украйна и потенциалното подобряване на американско-руските отношения. На Уиткоф са били дадени определени "сигнали" по украинския въпрос, а Москва е получила съответните послания от президента Тръмп.

След срещата нямаше непосредствено изявление от нито една от двете страни относно същността на разговорите.

Ще клекне ли Путин пред ултиматума на Тръмп?

Доналд Тръмп, който споделя, че все повече се разочарова от Владимир Путин заради липсата на напредък към мир, заплаши да наложи тежки мита на страните, търгуващи с Русия. Той оказва особен натиск върху Индия, която с Китай е сред водещите клиенти на руски петрол.

Кремъл отговори, че заплахите за налагане на санкции, са незаконни, отбелязва Reuters.

Агенция Bloomberg и независимата руска новинарска емисия „Камбана“ съобщиха, че Кремъл може да предложи мораториум върху въздушните удари с Украйна – идея, която беше спомената миналата седмица от президента на Беларус Александър Лукашенко по време на среща с Путин.

Подобен ход, ако бъде договорен, ще е далеч от пълното и незабавно прекратяване на огъня, към което Украйна и САЩ се стремят. Но ще е известно облекчение и за двете страни.

Путин я започна, Байдън не я спря: Как войната в Украйна се превърна в проблем за Тръмп

Откакто те възобновиха преките мирни преговори през май, Русия извърши най-тежките си въздушни нападения по време на войната, убивайки най-малко 72 души само в Киев. Миналата седмица Тръмп нарече руските атаки „отвратителни“.

Украйна продължава да нанася удари по руски рафинерии и петролни складове, които е поразявала многократно.

В сряда украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия е атакувала газопомпена станция в Южна Украйна, което той нарече умишлен и циничен удар по подготовката за зимния отоплителен сезон.

Русия потвърди, че е ударила газова инфраструктура, снабдяваща украинската армия.

Андрий Ермак, началник на кабинета на Зеленски, заяви в сряда, че е необходимо пълно прекратяване на огъня и среща на върха на лидерите. „Войната трябва да спре и засега това е за сметка на Русия“, написа той в Telegram.

Тръмп посяга към най-силната карта срещу Путин – петрола. Но какво ще му струва това

Малко вероятно е Путин да се подчини на ултиматума на Тръмп за санкции, тъй като е убеден, че ще спечели войната и целите му имат предимство пред желанието да подобри отношенията със САЩ, заявиха за Reuters трима източници, близки до Кремъл.

„Посещението на Уиткоф е последен опит за намиране на решение. Не мисля обаче, че ще има какъвто и да е компромис между двете страни“, заяви Герхард Мангот, австрийски анализатор и член на група западни учени и журналисти, които през годините редовно са се срещали с Путин.

„Русия ще настоява, че е готова на прекратяване на огъня, но само при условията, които е формулирала през последните две или три години. Тръмп ще е подложен на натиск да направи това, което обяви – да повиши митата за всички страни, купуващи петрол и газ, вероятно и уран от Русия.“, допълва анализаторът.

Руските източници заявиха пред Reuters, че Путин е скептичен, че поредните американски санкции ще имат голямо въздействие след поредните нови икономически.

Украинската мирна делегация предлага среща на върха между Зеленски и Путин до края на август

Руският лидер не иска да разгневи Тръмп и осъзнава, че може да изпусне шанса да подобри отношенията си с Вашингтон и Запада, но военните му цели са по-важни за него, категорични са двама от източниците.

Условията му за мир включват правно обвързващо обещание, че НАТО няма да се разширява на изток, украински неутралитет, защита на рускоговорящите и признаване на териториалните придобивки на Русия във войната, твърдят още руските източници.

От своя страна Зеленски заяви, че Украйна никога няма да признае суверенитета на Русия над завладените региони и че ще запазва суверенното си право да реши дали иска да се присъедини към НАТО, допълва Reuters.

САЩ и НАТО работят по нов механизъм за финансиране на доставките на оръжия за Украйна

Стив Уиткоф, милиардер в недвижимите имоти, нямаше никакъв дипломатически опит, преди да се присъедини към екипа на Доналд Тръмп през януари, но беше натоварен едновременно с търсенето на пробив към мирно споразумение във войните в Украйна и Газа, както и с преговорите в кризата около иранската ядрена програма.

Критиците го описват като човек, който не е в състояние да се справи с преговорите с Путин, върховен лидер на Русия през последните 25 години.

В интервю за журналиста Тъкър Карлсън през март например Уиткоф заяви, че няма причина Русия да иска да погълне Украйна или да откъсне още от територията ѝ и че е „абсурдно“ да се мисли, че Путин би искал да изпрати армията си да марширува из Европа. Украйна и много от нейните европейски съюзници твърдят обратното.

Путин отрича да има каквито и да било проекти за територията на НАТО и многократно отхвърля подобни обвинения като доказателство за европейска враждебност и „русофобия“, допълва Reuters.