Човекът може и да има общ прародител с маймуната, но със сигурност е еволюирал достатъчно, за да я превъзхожда в пъти. Най-очевидната разлика с далечните ни човекоподобни братовчеди е огромният по размер (в сравнение с техния) мозък.

Мозъкът на Homo sapiens e около три пъти по-голям от този на шимпанзето, макар че генетичното сходство между двата вида е над 90%. Втората отличителна черта на човека е способността да ходи на два крака. И може би еволюцията на мозъка нямаше да е възможна без ходенето на два крака или т.нар. бипедализъм.

Милиони години преди появата на рода Homo sapiens някои ранни хоминиди, т.е. човекоподобни, може би са сетили за нещо гениално – да освободят ръцете си и да започнат да се движат изправени. Естествено, както всичко в еволюцията, това е бил бавен процес, вероятно донякъде провокиран от климатичните промени. Със затоплянето на планетата, горите на екваториална Африка се превърнали в сухи савани. След това броят на дърветата намалял, а древните ни предци са започнали да ходят изправени, за да се придвижват по-ефективно в тази нова среда.

Или поне това е общоприетото убеждение.

Едно ново проучване обаче предлага по-различно обяснение. Негови автори са учени от University College London, института Мax Plank и организацията Greater Mahale Ecosystem Research and Conservation в Танзания. Според това проучване причината човек да еволюира до ходещо на два крака същество може да е по-различна.

За да се опитат да разберат какво точно може да се е случило преди 6-7 млн. години, учените са наблюдавали популация от шимпанзета в долината Иса край езерото Танганайка в западната част на Танзания. Този район се смята за много подходящ за подобни проучвания, тъй като има и гори, и савана, т.е. поведението на шимпанзетата може да се следи в различни условия.

Авторите на проучването установяват, че шимпанзетата често застават в изправена стойка, за да се хранят с плодове от растящите нарядко дървета.

В ранните дни на геномното секвениране рок звездата е разрешил ДНК-то му да бъде анализирана

Ози Озбърн не беше само музикален бог - неговата легендарна ДНК е помогнала на науката

Това може да се окаже ключов фактор, около който се формира целият процес по „изправяне“ на нашия вид. Същият екип е провел и предишно изследване (2022 г.), а изводите от последното подкрепят старите заключения. Новият доклад е публикуван в научния журнал Frontiers in Ecology and Evolution.

Казано накратко, авторите на проучването правят доста смело твърдение – човекоподобните са се научили да ходят на два крака не защото са слезли от дърветата, а защото е трябвало да се хранят от плодовете на дърветата.

"Десетилетия наред се предполагаше, че изправеното ходене се е появило, защото сме слезли от дърветата и е трябвало да се придвижваме по откритата савана. Ние обаче показваме, че безопасното и ефективно придвижване по короните на дърветата може да е било изключително важно за една голяма, полу-дървесна маймуна. Адаптацията към живот по дърветата, а не на земята може да е била ключова за ранната еволюция", казва Риана Дръмънд-Кларк, един от авторите на проучването.

Банда макаци продължават да крадат телефони, очила и други ценности от туристите – и ги разменя срещу банани и манго

Свещени, но коварни: Престъпната организация на Бали, управлявана от маймуни

Учените установяват, че през сухия сезон шимпанзетата мигрират от гористи речни брегове към саваната в търсене на храна. Изследователският екип е наблюдавал поведението на възрастните екземпляри, отбелязвайки от какви дървета и плодове се хранят. Те открили, че шимпанзетата прекарват най-много време в по-големите дървета. За да достигнат до най-желаната храна в широките им корони, често пъти им се налагало да се изправят на два крака.

Тази техника съвсем не им е чужда, макар да я използват само в определени ситуации. Това кара учените да мислят, че ходенето на два крака е продължило своето развитие дори и след като предците на човека са започнали да обитават предимно земната повърхност.

„Наблюденията на големи маймуни сочат, че те могат да ходят по земята на два крака за няколко крачки, но най-често използват изправената походка по дърветата. Логично е човекоподобни роднини също да са практикували такъв вид изправено ходене, при който са можели да се държат за клоните за допълнителен баланс.", казва Дръмънд-Кларк

Но нека да е ясно – това е само теория, макар и доста интересна. Самите автори на изследването признават, че заключенията им са непълни. Например – изводите им се отнасят само до шимпанзетата от долината Иса т.е. необходими са повече данни в по-широк мащаб. Освен това наблюдението на шимпанзетата е било само по време на сухия сезон.

Ясно е, че убеждения, приети за достоверни от научните среди, няма как да бъдат преобърнати с едно или две проучвания. За това ще са необходими десетилетия. Но е сигурно и друго – цитираното изследване предлага нов и интересен поглед, който не е лишен от логика. А може би дори и основа за преосмисляне на разбиранията за човешката еволюция.