Разгадаването на мистериите на човешкия геном и разбирането на генетичните реалности, които лежат в основата на нашето съществуване, са предоставили мощни инструменти на учените. Благодарение на това знание те са успели да разработят нови видове генна терапия, насочени към лечение на някои от най-тежките болести, които мъчат човечеството.

Но когато тази сила попада в ръцете на стартъпи, нещата започват да излизат от контрол и да навлизат в територии, които са далеч от регулаторните очи.

Гледали ли сте филма Gattaca? Е, спокойно може да се каже, че темата тук плашещо наподобява сюжета.

През последните години множество стартъпи като Orchid, Nucleus Genomics и Heliospect Genomics се опитват да превърнат ембрионалния подбор в бизнес модел, като на практика класират ембриони - скринират ги за определени заболявания, психични разстройства и дори коефициент на интелигентност (IQ).

Всеки един от тези стартъпи се е сблъсквал с остри критики заради тази противоречива практика – наричана от някои „евгеника 2.0“ – но изглежда, че те просто продължават напред.

Наскоро най-новият участник в тази ембрионална надпревара – компания на име Herasight – излезе от така наречения „режим на прикритие“ с бяла книга, в която описва как техният инструмент за скрининг може да оцени вероятността за развитие на 17 заболявания (чрез т.нар. полигенен скор). Така се предоставя възможност на родителите да изберат „най-здравия“ ембрион.

Компанията твърди също, че нейният метод е по-ефективен от технологиите на останалите конкуренти в тази все по-спорна сфера.

Публикацията на Herasight в социалната мрежа X включват и джаджа, показваща прогнозиран IQ на ембрионите – метод, който не е обяснен в придружаващата бяла книга и който оставя някои експерти озадачени.

„Любопитно ми е защо решиха да пуснат инструмента, без да публикуват изследването зад него“, пише в X Саша Гусев, статистически генетик от Харвардския медицински факултет.

„Целта май е да предизвикат вълна от интерес чрез скандала около евгениката, за да съберат още средства (докато формално се дистанцират от отговорност), така ли?“

(Съавторът на бялата книга, генетикът от UCLA Алекс Струдуик Йънг, заяви, че подробности за предиктора на IQ ще бъдат публикувани в бъдеща бяла книга.)

Всичко това е пример за т.нар. Предимплантационно генетично тестване за полигенен риск (PGT-P) – процес, който струва хиляди долари над обичайната цена за ин витро, пише Popular Mechanics.

Изследване от 2023 г., публикувано в изданието Nature, установява, че тези услуги „не са достатъчно ефективни или надеждни за подбор на ембриони“, а британският регулатор Human Fertilisation and Embryology Authority потвърждава тази оценка, заявявайки, че PGT-P „не отговаря на критериите за генетично тестване и към момента не е подкрепено от научни доказателства“, според The Telegraph.

Това едва ли е изненада, тъй като САЩ на практика са див запад в областта на ембриологията, със слаби или липсващи регулации относно предимплантационната генетична диагностика. Това е нещо, което мнозина смятат за морално съмнително и близко до евгениката.

Разбира се, думата „евгеника“ извиква спомени за едни от най-мрачните страници в човешката история, тъй като тя е била използвана като псевдонаучна основа за някои от най-големите зверства на XX век.

През 1998 г. новозеландският етик Николас Агар публикува статия (а по-късно и книги) за т.нар. „либерална евгеника“ – идеята, че родителите трябва да имат правото да подобряват генетично децата си. Това е дефиниция, зад която поне един от членовете на Herasight категорично застава.

„В академични дискусии с други философи относно ‘либералната евгеника’ винаги съм застъпвал позицията, че решенията, свързани с възпроизводството, трябва да се оставят на родителите, а не на държавата“, казва Джонатан Аномали, съавтор на бялата книга на Herasight, пред британската разследваща организация Hope Not Hate миналата година.

Това става след обвинения, че участва в „расова наука“ чрез свои публикации и изследвания.

Още трима съавтори на документа са обсъдени в разследването на Hope Not Hate, като обвиненията към тях също будят тревога.

„Основната ми статия по темата изобщо не засяга расата и е ясна, че макар IQ да корелира с добри социални резултати, той нито е единственият важен фактор, нито е показател за морална стойност“, казва един от тях.

Не е тайна, че генетичната способност да се предсказват заболявания и други характеристики при ембрионите е изключителна - но именно затова тя трябва да бъде използвана с уважение, а не като средство за печалба.