Дори по бойните стандарти на израелската политика, седмицата на ожесточени нападки между Бенямин Нетаняху и избрания от него военен началник, генерал-лейтенант Еял Замир, беше изключителна.

В продължение на дни, чрез координирани изтичания на информация и публични нападки, Нетаняху и Замир влязоха в остър сблъсък относно плана на израелския премиер за разширяване на офанзивата в Газа, поставянето ѝ под пълен израелски контрол и на практика повторното окупиране на целия анклав с 2,1 млн. палестинци.

Министри от правителството публично напомниха на армията, че е длъжна да изпълнява техните заповеди. Замир публикува кратко изявление, че „разногласията са неразделна част от историята на еврейския народ“. Синът на Нетаняху дори обвини началника на генералния щаб в опит за „преврат“, обобщава вътрешната ситуация в Израел, Financial Times.

В крайна сметка, след разгорещено 10-часово заседание на Съвета за сигурност в петък сутринта, Нетаняху надделя над твърдолинейния генерал и нареди на Израелските отбранителни сили да се „подготвят“ за нахлуване в град Газа, въпреки предупрежденията на военните, че това ще изтощи армията и ще застраши живота на израелските заложници.

Що се отнася до по-ограничената алтернатива, предложена от Замир и отбранителните сили, кабинетът на премиера я отхвърли като капитулация - вариант, който „няма да постигне нито разгром на Хамас, нито връщане на заложниците“.

Това не е първият публичен сблъсък между политическите лидери на Израел и военните им командири. През 1982 г. Менахем Бегин прекарва 45 минути в убеждаване на командир на бригада, който отказва да нахлуе в Западен Бейрут - „Виждам деца“, казал той - преди премиерът да го освободи от поста му.

Израелската армия и друг път е възразявала срещу искания на политиците - включително призив на правителството на Ариел Шарон за нахлуване в Газа по време на Втората интифада в началото на 2000-те, както и план на Нетаняху за мащабна атака срещу ядрените обекти на Иран преди повече от десетилетие.

Но в момент на нарастваща международна изолация заради действията на Израел в 22-месечната война в Газа, последният разрив заплашва да задълбочи вътрешните разделения и допълнително да подкопае доверието в държавните институции, докато Нетаняху се опитва да използва армията за своите политически цели.

„Политиците някога слушаха армията. Оттогава нещата в Израел се промениха“, казва пред Financial Times бивш високопоставен служител от сферата на сигурността. „Тогава имаше много по-малко политика. При това правителство се случват тектонични промени“, добавя той.

Заседанията на кабинета често се превръщат в шумни скандали, в които крайнодесни министри се обвиняват взаимно и нападат военни офицери в пораженчество и предателство, като в същото време изнасят поверителни разговори за политически дивиденти.

Сривът в доверието след изненадващата атака на Хамас от 7 октомври 2023 г. - при която, по данни на властите, са убити 1200 души и отвлечени 250 заложници - са допълнително изострени от политическите разделения в Израел.

Дългогодишният премиер се опита да прехвърли цялата вина за нападението върху ръководителите на службите за сигурност, като самият той избягва всякаква лична отговорност.

По данни на The New York Times помощници на Нетаняху дори претърсили бившия началник на Генералния щаб, който впоследствие подаде оставка заради провала на 7 октомври, за подслушвателни устройства преди брифингите.

Премиерът и крайнодесните му съюзници в кабинета многократно настояват, че всяко прекратяване на конфликта, което не доведе до „пълна победа“ над Хамас, ще гарантира ново нападение, подобно на това от 7 октомври.

Тези съюзници също така използват политическата зависимост на Нетаняху от тях, за да настояват военните да окупират Газа и да изгонят палестинците, за да се засели отново анклава.

Много настоящи и бивши израелски генерали обаче мислят различно. В началото на седмицата почти всички живи бивши ръководители на израелските военни и разузнавателни служби подписаха писмо, в което твърдят, че Хамас вече е отслабен и Израел е в достатъчно силна позиция, за да приеме примирие и да сложи край на войната.

Замир, който пое поста през март, предлага план, наречен от израелски журналист „обсада и изтощаване“ – израелките сили да обкръжат останалите огнища на контрол на Хамас и да извършват целенасочени нападения и удари.

Неговите съюзници активно информираха израелската преса, представяйки съпротивата му срещу плана на Нетаняху като начин да се щади изтощената армия и да се намали рискът за 20-те живи израелски заложници, които Хамас все още държи.

Това, твърдят те, би запазило и възможността за примирие, при което тези заложници, заедно с телата на още 30 израелци, да се върнат у дома.

Замир e заявил на Съвета за сигурност, че ако наредят на армията да изпълни плана на Нетаняху, трябва да обмислят премахването на освобождаването на заложниците като цел на войната, според изтичания към израелските медии, цитирани от FT.

В медиите дори се носят слухове - които Замир не е отрекъл - че началникът на генералния щаб може да подаде оставка, ако бъде принуден да предприеме действия, които смята за вредни за националната сигурност.

Залозите за палестинците са огромни - според местните власти досега са загинали 60 000 души в израелската офанзива.

Нахлуването в град Газа би принудило до 1 млн. цивилни да се евакуират, много от които вече са били разселвани многократно, и би задълбочило хуманитарната катастрофа, тласнала голяма част от населението към глад.

В крайна сметка спорът в Израел за следващите стъпки в Газа може да е далеч от своя край, тъй като решението за започване на офанзивата в град Газа все още е на седмици разстояние - достатъчно време за армията да оформи параметрите на операцията, твърди Зоар Палти, бивш високопоставен служител в министерството на отбраната и „Мосад“.

„Заповедта на правителството към отбранителните сили, с акцент върху думите „подгответе се да поемете контрола“, дава време и пространство на много фактори да повлияят на хода на действията“, казва Палти.

„Има време армията да повлияе на решението, има време и за международната общност - с акцент върху САЩ и умерените арабски държави - да въздействат, включително чрез подновяване на преговорите за сделка.“