Интернетът от другата страна на езиковата бариера
Ново изследване показва как различните култури изграждат паралелни онлайн светове – и защо YouTube на хинди няма нищо общо с англоезичната платформа
&format=webp)
Когато отворим браузъра си, изглежда сякаш целият свят се намира само на ръка разстояние от нас. Истината обаче е различна, защото достъпът ни до интернет е ограничен от една почти невидима бариера – езика.
В Google търсим на езика, на който мислим. В социалните мрежи масово изграждаме връзки с хора, с които споделяме общ език и културни виждания. Именно затова алгоритмите нямат причина да ни показват съдържание, което не бихме разбрали. Така по-голямата част от мрежата остава „от другата страна“ на езиковата бариера.
Това е много повече от пропуск на информация. Това е пропуск на цели култури. Въпреки че активността в интернет е концентрирана в малък брой глобални платформи, хората лесно приемаме, че всички ги използват по подобен начин. Но защо да е така? Както очакваме музиката, литературата и храната да се различават в различните държави, същото важи и за дигиталните навици.
Нов доклад на University of Massachusetts Amherst's Initiative for Digital Public Infrastructure, за който разказва BBC, показва колко драстични са тези различия. Изследването разкрива, че различните култури не просто използват интернет по различен начин – те често изграждат паралелни онлайн вселени, които нямат допир една с друга.
Пример от миналото: LiveJournal
Историята на руската версия на LiveJournal е показателна. Докато за англоезичните потребители в средата на 2000-те платформата изглежда като дневник за емоциите им и фен клубове на Хари Потър, за рускоговорящите тя се превръща в поле на обществена интелектуалност и опозиционна политика – едно от малкото пространства, където независимият дебат е позволен.
Този културен паралел ни напомня, че не можем да разглеждаме „английския интернет“ като представителен за останалия свят.
Сляпото петно на YouTube
„Интернет платформите са много по-трудни за изучаване, отколкото изглеждат“, обяснява Райън МакГрейди, старши научен сътрудник в Университета на Масачузетс. „Компютрите могат да обработват текст, но видеото е далеч по-сложно. YouTube, най-голямата видеоплатформа, не предлага инструменти за изграждане на големи, представителни извадки, които да разкрият цялата картина.“
Резултатът е изкривено възприятие – YouTube обикновено се анализира през най-гледаните клипове. Така в разговора за платформата – от потребители и създатели до учени, родители и дори регулатори – присъства само видимият връх на айсберга.
За да пробие този информационен мрак, екипът на МакГрейди предприема необичаен подход: случайно „отгатват“ URL адресите на видеа – над 18 трилиона пъти – докато не получат представителна извадка. Това позволява за първи път да се направят мащабни сравнения: как се различават видеата по жанр, по години, по популярност или по коментари.
През 2024 г. изследователите се фокусират върху английски, испански, руски и хинди. С помощта на носители на езика данните се валидират и започват да се търсят сходни модели. Очакванията са платформата да изглежда по подобен начин навсякъде. Но резултатите разкриват друго – YouTube на хинди е коренно различен.
Продължителност: докато испанските клипове имат медиана от 2:30 минути, английските – почти 2 минути, а руските – 1:38, медианата за хинди е едва 29 секунди.
Формат: 58% от съдържанието е Shorts, в сравнение с 25–31% при останалите езици.
Причината е, че Индия е един от първите пазари на TikTok, преди забраната му през 2020 г. след напрежението с Китай. Когато YouTube пуска Shorts, страната се превръща в експерименталното поле за формата, а потребителите масово мигрират там.
Изследването открива и още нещо: на хинди YouTube 0.1% от видеата акумулират 79% от всички гледания. Но дори непопулярните видеа имат високи нива на харесвания. Това подсказва, че платформата често се използва като своеобразна видео-месинджър услуга – съдържание, качено публично, но предназначено за близък кръг от приятели и роднини.
Категоризациите на клиповете също разкриват културни разлики.
В руската общност доминират гейминг видеа, в испанската и английската – отново геймингът води. А в хинди най-голям дял имат „Entertainment“ и „Education“. Парадоксално, англоезичният YouTube има най-малко съдържание в категория „News and Politics“ – въпреки че именно там политическите клипове получават огромно медийно внимание.
Тези резултати очертават различна версия на икономиката на вниманието – не задължително за масов обхват, а за по-малки, по-смислени връзки. „Може би това е по-интимен и по-човешки интернет“, отбелязват авторите на изследването.
В момента бизнес, медии и регулатори често изграждат политики и стратегии, базирани на ограничен, англоцентричен и алгоритмично изкривен поглед към интернет. Но езикът и културата оформят дигиталния живот по начини, които не можем да игнорираме.
Историята на YouTube в Индия е само един пример. Тя напомня, че „глобалните“ платформи всъщност са множество различни страни на интернет – всеки със собствена динамика, ритъм и културни разбирания.