Около 24% от българите са използвали бърз кредит, показва национално представително проучване сред потребителите на небанкови кредити, изготвено за Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК).

Изследването е реализирано от агенция „Тренд“ сред 800 души на възраст над 18 години, които използват или са използвали бързи кредити. Данните са събрани чрез преки стандартизирани интервюта в периода 18–26 септември 2025 г., като статистическата грешка е ±3.5%.

Най-често кредитите са между 500 и 2000 лева

Проучването показва, че бързите кредити обикновено са сравнително малки по размер. Над три четвърти (77%) от заемите са между 500 и 2000 лева, а около 19% са между 2000 и 5000 лева. Само 3% от потребителите посочват суми над 5000 лева.

Повечето хора теглят ограничен брой кредити – 84% са взимали до три, а 37% са използвали само един кредит.

Най-често заемите се изплащат в срок между три и шест месеца или между шест месеца и една година, което показва относително кратък период на задлъжняване.

Основните причини – ремонт, техника и битови нужди

Според данните от изследването бързите кредити се използват за разнообразни цели, но няколко причини се открояват ясно.

Най-често заемите се взимат за ремонтни дейности (43%) и покупка на техника (34%). Следват битови нужди като сметки и храна (27%), както и здравни услуги (21%).

Кредитите за ремонт са по-разпространени сред хората между 40 и 60 години, докато по-младите потребители по-често теглят средства за техника, пътувания или почивки.

Рефинансирането не е масова практика

Въпреки често срещаните опасения за „кредит за кредит“, данните показват, че това не е доминираща практика. 74% от потребителите заявяват, че не им се е случвало да вземат нов заем, за да покрият стар, макар че 24% признават, че са рефинансирали задължение.

Не всички четат договорите

Изследването показва и известни рискове, свързани с финансовата грамотност.

Около 44% от потребителите твърдят, че са прочели целия договор, а други 44% са прегледали само най-важните клаузи. 11% признават, че са подписали договора без да го четат, което ги поставя в по-уязвима позиция.

В същото време 91% казват, че условията на кредита са им били разяснени от представител на кредитната компания преди подписването.

Повечето хора усещат финансово натоварване

За значителна част от потребителите изплащането на кредит оказва влияние върху бюджета.

57% ограничават част от разходите си, за да плащат вноските, а 21% се налага да ограничават голяма част от разходите си. Само около една пета от анкетираните не усещат финансова тежест.

Въпреки това почти половината (48%) заявяват, че погасяват задълженията си навреме и без затруднения, докато 39% признават, че понякога закъсняват, но в крайна сметка изплащат кредита.

Ограничена проверка на кредиторите

Данните показват и сравнително ниска активност на потребителите при проверка на кредитните компании.

63% не проверяват дали фирмата е вписана в регистъра на БНБ, въпреки че 76% смятат, че регистрираните компании са по-сигурни.

Според изследването това се дължи основно на липса на информираност – 52% от потребителите признават, че не са запознати с рисковете при ползване на нерегламентирани кредитори.

Различни профили на потребителите

Анализът показва, че клиентите на бързи кредити не са хомогенна група. Най-често услугата се използва от хора между 30 и 60 години, като разликата между половете е малка – 26% от мъжете и 23% от жените са ползвали такъв кредит.

Според заключението на изследването бързите кредити се използват както за покриване на ежедневни разходи, така и за финансиране на покупки или ремонти, което показва, че услугата се е превърнала в част от финансовите инструменти на значителна част от българските домакинства.