Какво могат да научат израелци и палестинци от Дейтънските споразумения за Босна?

През последните месеци два конфликта, продължаващи от две десетилетия – между Руанда и Демократична република Конго и между Азербайджан и Армения – направиха предпазливи, но значителни стъпки към мира. Тези пробиви възстановиха надеждата, че конфликтите могат да бъдат разрешавани чрез дипломация, а не само чрез кръвопролития. За разлика от тях и въпреки значително по-голямото глобално внимание, израелско-палестинският конфликт е по-далеч от мира от всякога. Решаването му ще изисква свежи идеи отвън.

Това пише в свой анализ за Financial Times Далия Шейндлин, израелски социолог и журналист, и дава пример за това как дипломацията може да спасява човешки животи от Балканите.

„Преди тридесет години лидерите на Босна, Югославия и Хърватия подписаха споразуменията, договорени под егидата на САЩ в Дейтън, Охайо, и сложиха край на войната в Босна – една от най-кървавите етнонационалистически войни на миналия век. В продължение на три десетилетия Босна избегна повторение на етническото насилие, доказвайки, че въпреки цинизма, споразуменията могат да спрат кръвопролитието. Но приложимите уроци от Дейтънските споразумения за израелците и палестинците отиват много по-далеч”, пише тя в своя анализ.

Босна може да изглежда като спорно сравнение. Страната е обременена с трудности, свързани с първоначалния конфликт и с Дейтънската рамка. Споразумението я разделя на две съставни единици - едната под контрола на босненските сърби, което някои определят като награда за насилието, а другата е „федерация“ на хърватите в Босна и бошняците мюсюлмани. Договорът от Дейтън и изготвената там конституция изисква представителство на трите основни групи – бошняци мюсюлмани, хървати и босненски сърби – в сложните съвместни управленски институции на страната. Това обаче води до корумпирано управление и недоволни граждани.

Мнозина критикуват системата за дискриминация срещу малцинства и за склонност към етническа експлоатация. Босненският сръбски лидер Милорад Додик продължава да се занимава с ултранационалистична сецесионистка политика и наскоро беше осъден за нарушаване на условията на споразумението. Сърбия и Хърватия оказват негативно влияние, а пътят на Босна към ЕС е бавен и изпълнен с трудности.

„В Газа има глад“ потвърди официално нов доклад за фазите на продоволствена несигурност

„Затова целта не е да се копира съдбата на Босна, а да се извлекат основни принципи от рамката на Дейтън, които могат да помогнат на израелците и палестинците да намерят изход от ада”, продължава Далия Шейндлин.

Един такъв урок е очевиден, пише тя и дава пример с името на една от книгите на архитекта на Дейтънските споразумения - покойният американски дипломат Ричард Холбрук. Тя е озаглавена „Да се сложи край на войната, а не да се постигне временно, частично примирие“. Критиците по-късно развиват идеята, че разговорите в Дейтън са били замислени като временно решение, но първият ред от споразумението гласи, че то цели: „Признаване на необходимостта от всеобхватно уреждане, за да се сложи край на трагичния конфликт в региона“.

В случая с Израел и Палестина обаче от повече от десетилетие насам е станало нормално почти всички дипломатически усилия да се инвестират във временни примирия, без да се слага край на конфликта. Затова и ако войната в Газа приключи само с примирие, вероятността от ново избухване е 100%, добавя израелският социолог и журналист, като акцентира, че единственият начин да се сложи край на войната в Газа е мирът да бъде постоянен, а единственият начин да се постигне това е чрез всеобхватни преговори за окончателния статут на палестинската автономия.

На второ място, според нея, външната намеса е от решаващо значение. В Босна бяха необходими военни удари на НАТО срещу сърбите, за да могат преговорите в Дейтън да продължат. Това няма да се случи в Близкия изток, но двете страни няма да уредят въпросите сами и външните сили трябва да се опитат да наложат мир по някакъв начин. Интензивната международна роля в прилагането на Дейтънските споразумения в Босна, а по-късно и в Косово, са от съществено значение за успеха им.

Пред портите на Газа: Израел иска крепостта на Хамас да падне. Но има ли достатъчно войници

„Трето, мирното споразумение в Босна се основава на конституционно споразумение между воюващите етнонационални групи. Израелско-палестинският мир не би имал нужда от подобно – Босна и Херцеговина остава една държава, докато Израел и Палестина почти сигурно ще бъдат две”, обяснява в анализа си Далия Шейндлин.

Но както в Босна, враждуващите групи биха могли да определят степен на разделение и сътрудничество по въпроси като икономическата политика, сигурността и свободата на движение. Ако тези мерки звучат фантастично в Близкия изток, те в крайна сметка са факт в Босна, където физическите престъпления са не по-малко варварски, отколкото в ивицата Газа.

Не на последно място, тя посочва урока, че единствено „доверието“ няма как да е условие за мир.

„Моите собствени проучвания не оставят съмнение относно дълбочината на взаимното недоверие между израелци и палестинци. Но доколко босненските мюсюлмани или хърватите са вярвали на босненските сърби през 1995 г., след обсадата на Сараево, систематичните изнасилвания и геноцидните убийства? Етническите групи в Босна все още са резервирани една към друга”, акцентира израелският социолог и журналист.

През 2023 г. проучване, финансирано от USAID, установява, че средно едва 43% от всички три етнически групи се доверяват на другите две. Но в същото време те не се избиват помежду си. Затова и стремежът да се изгради „доверие“ между израелци и палестинци, без да се сложи край на войната, окупацията и конфликта, е фантомна цел и загуба на време.

„Единствената мярка за изграждане на доверие е да се наложи пълно прекратяване на конфликта – сега и завинаги”, пише в заключение Далия Шейндлин.