Със своя нов албум, озаглавен Man’s Best Friend, Сабрина Карпентър отново постави пред аудиторията въпрос, който изглежда сякаш е останал от 90-те: докъде стигат границите на женската сексуалност, когато става въпрос за попмузиката?

Провокацията около изданието предизвика множество сравнения с Мадона, както и с културния трус, до който доведоха книгата Sex и албумът Erotica преди повече от три десетилетия. През 2022 г., навръх 30-годишнината от тези скандали, Мадона припомни в Instagram как е била атакувана от „тесногръди хора“, които се опитвали да я засрамят, докато тя с „ирония“ пишела за сексуалните си фантазии.

„Днес Карди Би може спокойно да пее за своя WAP… Майли Сайръс може да се люлее като разрушителна топка. Няма защо – заповядайте“, написа певицата.

И въпреки че изглеждаше сякаш битката е спечелена, през 2025 г. реалността показа друго. Карпентър сама предупреди, че албумът ѝ не е създаден „за пуритани“, след като предизвика полемика с еротичните си сценични изпълнения и с корицата на новия си албум Man’s Best Friend.

След летния си хит от миналата година – Espresso, и шестия си албум Short n’ Sweet, номиниран за „Грами“, Карпентър вече категорично беше скъсала с Дисни миналото си. Тя прие визията на blonde bomb от 50-те и съзнателно заложи на сексуализиран образ – с текстове като „I’m so [expletive] horny“ в песента Juno или двусмислени игри с думи в Bed Chem. Турнето към албума включваше симулации на секс на сцената – нещо, което предизвика вълна от възмущение сред родители, обвиняващи я, че е „лош пример“ за тийнейджърките.

Паралелът с Мадона не е случаен. Карпентър открито изразява възхищението си към нея, позирайки във Vogue в стил Blonde Ambition, снимана от същия фотограф Стивън Майзел, и дори носейки оригиналната рокля на Боб Маки от Оскарите през 1991 г.

Но докато Мадона шокираше с откровеността си, при Карпентър сексуалността изглежда по-иронична и игрива – до степен, че мнозина я възприемат като маркетингова стратегия.

Скандалът ескалира през юни, когато певицата показа корицата на Man’s Best Friend, на която е коленичила, докато мъж дърпа косата ѝ. Феминистки организации и благотворителни фондации за жени видяха в нея унижение, консерваторите я определиха като твърде сексуална, а други я защитиха като сатира и критика на пуританизма. Карпентър отговори с алтернативна обложка „одобрена от Бог“ и подчерта, че провокацията е вдъхновена от властта да решаваш „кога искаш ти да контролираш ситуацията“.

Иронично или не, именно този скандал изстреля очакванията за албума, който някои нарекоха „Сабрина-версията на Erotica“. Реалността обаче се оказа по-умерена. Девет от 12-те песни са маркирани като „explicit“, но критиците, включително и тези в The Times, го определят като „изненадващо ванилов“. Музикално – приятен, дори добър поп със заемки от 90-те и ABBA, но без хит на нивото на Espresso. Текстовете са остроумни, леко скандални, но всъщност лишени от реален радикализъм.

През октомври Карпентър ще се появи и в новия албум на своята близка приятелка Тейлър Суифт The Life of a Showgirl. Разкритите обложки с разголени сценични визии предизвикаха коментари, че „не това е, което феновете очакват от Суифт“.

Критиците изглежда забравят, че предишният ѝ албум The Tortured Poet’s Department вече съдържаше еротични препратки – включително и в песента Guilty as Sin?. А при 35-годишна жена, преживяла няколко публични връзки и дори годеж, по-странното би било да няма песни за секс.

Дилемата обаче все още е същата – трябва ли женските поп идоли да избират между „сексапилния образ“ или този на „съседското момиче“. Това е същият капан на „Мадона/куртизанка“, който индустрията поддържа вече десетилетия.

Но най-голямата разлика днес може би е в културата на феновете. Факт е, че младото поколение все по-рядко има интимен контакт, като в САЩ милиони жени срещат ограничения в репродуктивните си права, а trad wife движенията набират скорост. В тази среда изявления като това на Карпентър със сигурност звучат доста по-провокативно, отколкото реално са.

„Винаги ми е забавно, когато хората се оплакват,“ казва Карпентър пред Rolling Stone, цитирана от BBC. „Те казват: ‘Тя само пее за това.’ Но именно тези песни вие направихте популярни. Очевидно обичате секса. Обсебени сте от него.“

Може би Сабрина е права – провокацията ѝ е по-малко за секса и повече за това как обществото все още се вълнува от теми, които би трябвало да са отдавна нормализирани.