Развиващите се страни се отказват от дълговете в долари и се обръщат към валути с ниски лихвени проценти, като китайския юан и швейцарския франк. Промяната, предприета от задлъжнели страни като Кения, Шри Ланка и Панама, отразява влиянието на по-високите лихвени проценти, определени от Федералния резерв на САЩ, които разгневиха президента Доналд Тръмп и увеличиха разходите за обслужване на дълга на други страни.

„Високите лихвени проценти и стръмната крива на доходността на американските държавни облигации направиха финансирането в щатски долари по-тежко за развиващите се страни, дори при относително ниски спредове на дълга на развиващите се пазари“, казва пред Financial Times Армандо Армента, вицепрезидент по глобални икономически проучвания в AllianceBernstein. „В резултат на това те търсят по-рентабилни варианти.“

Но той описва много от тези преминавания към по-евтино, недоларово финансиране като „временни мерки“ от страна на държави, които трябва да „се съсредоточат върху намаляване на своите финансови нужди“.

Преминаването към заеми в юани – което се случва в момент, когато китайската валута достига най-високото си ниво спрямо долара за тази година – е и последица от програмата за развитие на Пекин „Един пояс, един път“ на стойност 1,3 трлн. долара, в рамките на която са отпуснати стотици милиарди долари за инфраструктурни проекти на правителства по целия свят. Макар че общите цифри за новите заеми в юани не са широко достъпни, тъй като Пекин договаря заемите двустранно с други правителства, Кения и Шри Ланка се опитват да конвертират високопрофилни заеми в долари в тази валута.

Министерството на финансите на Кения съобщава през август, че води преговори с China ExIm Bank, най-големия кредитор на страната, за преминаване към погасяване в юани на заеми в долари за железопътен проект на стойност 5 млрд. долара, който тежи на бюджета. Президентът на Шри Ланка също съобщава пред парламента миналия месец, че правителството му търси заеми в юани, за да завърши ключов магистрален проект, който бешеблокиран, когато страната фалира през 2022 г.

Ръководителите на централните банки на еврозоната, САЩ, Великобритания, Япония и Южна Корея трябва да решат управлението на глобалните финанси в среда на търговско напрежение и война в Близкия изток

Световните банкери и загадката за $1 милион: Разпада ли се паричната система на Крал долар

С референтната лихва на федералните фондове в САЩ в диапазона от 4,25% до 4,5% – далеч по-висока от еквивалентните лихви, определени от други големи централни банки – абсолютната цена на новите заеми в долари е относително висока за много развиващи се страни, дори ако спредовете за такива дългове са на най-ниските си нива спрямо американските държавни облигации от десетилетия. В същото вереме швейцарската национална банка намали лихвите до нула през юни, докато референтната седемдневна обратна репо лихва в Китай е 1,4%.

„Изглежда, че разходите за финансиране може да са причината за преминаването към юани“, казва Тилина Пандувавала, икономист във Frontier Research.

Много от заемите по инициативата „Един пояс, един път“ през предходното десетилетие бяха в долари, в момент, когато лихвените проценти в САЩ бяха много по-ниски. Оттогава разходите за Кения и Шри Ланка за този дълг са се повишили значително, което увеличава стимула за загърбване на финансирането в долари.

Чрез заемане на средства във валути като юан и швейцарски франк, страните могат да получат достъп до дълг при много по-ниски лихвени проценти от тези, предлагани от доларовите облигации. Но Юфан Хуанг, сътрудник в Китайско-африканската изследователска инициатива в Johns Hopkins University, твърди, че напредъкът в по-широките усилия на Пекин да приеме кредитиране в собствената си валута остава ограничен.

„Дори и сега, когато лихвите по юаните са по-ниски, много кредитополучатели остават колебливи“, казва той пред Financial Times. „Засега това прилича повече на операция, която се извършва за всеки отделен случай, както в Кения“.

Тъй като правителствата рядко имат приходи от износ във валути като юани и швейцарски франк, те може да се наложи да хеджират експозицията си към валутните курсове чрез деривати. Панама е усвоила еквивалента на почти 2,4 млрд. долара в заеми в швейцарски франкове от различни банки само през юли, тъй като правителството на централноамериканската страна се бореше да овладее фискалния си дефицит и да избегне понижаване на кредитния си рейтинг до статут на „junk“.

Фелипе Чапман, министърът на финансите на Панама, коментира, че достъпът до по-евтино финансиране е спестил над 200 млн. долара в сравнение с емитирането на дълг в долари и че новите заеми са били хеджирани. По думите му страната е „диверсифицирала“ управлението на суверенния си дълг както в евро, така и в швейцарски франкове, „вместо да разчита единствено на капиталовите пазари в щатски долари“.

Президентът на Европейската централна банка заяви тази седмица, че променящият се геополитически пейзаж може да „отвори вратата към по-голяма международна роля за еврото“. Пазарни наблюдатели са разделени по въпроса

Защо евроамбицията на Лагард може да е заплаха за Крал долар

Колумбия също изглежда се ориентира към заеми в швейцарски франкове за рефинансиране на доларови облигации.Миналата седмица група от глобални банки пуска оферта за закупуване на колумбийски облигации с отстъпка, което инвеститорите разглеждат като част от договарянето на заем в швейцарски франкове за правителството.

Макар Богота все още да не е потвърдила такъв заем, министерството на финансите на страната сигнализира за планове за диверсифициране на външните валутни заеми през юни. Андрес Пардо, ръководител на макростратегията за Латинска Америка в XP Investments, казва, че Колумбия може да вземе заем при ниски швейцарски лихви от 1,5% за обратно изкупуване на доларови дългове с доходност от 7 до 8% и местни облигации в песо с доходност до 12%. Дългът на страната в местна валута беше понижен до ниво „junk“ от S&P през същия месец, след като правителството суспендира ключово фискално правило.

Според инвеститорите емитирането на швейцарски франкове от правителствата може да помогне за ограничаване на лихвените разходи, но в дългосрочен план такива заеми не могат да заменят достъпа до по-големия публичен пазар за доларови облигации.

Компаниите в развиващите се пазари също продават повече облигации в евро тази година, като според JPMorgan размерът на този дълг достига рекордните 239 млрд. долара към юли. Общият обем на корпоративните облигации в долари на развиващите се пазари възлиза на около 2,5 трлн. долара.

„Тази година емитирането на евро нараства повече, отколкото емитирането на долари“, акцентира Токе Хьортсхой, старши портфолио мениджър в Impax Asset Management. „Азиатските емитенти представляват една трета от общата сума на евро облигациите, което е увеличение от 10-15% преди 15 години”.