Докато големите технологичните компании се борят за лидерство в надпреварата за „въоръжаване“ с изкуствен интелект, те размахват оферти за милиони пред малкия кръг от специалисти в т.нар. „война за AI таланти“.

Компании като Meta, Microsoft и Google се конкурират ожесточено за водещи AI изследователи, за да подсилят своите звена и да доминират на пазара, оценяван на милиарди долари.

Главният изпълнителен директор на Meta Марк Зъкърбърг наскоро започна скъпа кампания по наемане на нови хора за новите лаборатории на компанията, наречени AI Superintelligence Labs. Сред ходовете бе привличането на съоснователя на Scale AI – Александър Уанг, като част от инвестиция от 14 милиарда долара в стартъпа.

Междувременно шефът на OpenAI Сам Алтман заяви, че Зъкърбърг се е опитал да примами топ таланти от OpenAI със 100-милионни бонуси при подписване и още по-високи компенсационни пакети.

Google също играе активно – привлече Варун Мохан, съосновател на AI стартъпа Windsurf, за да се присъедини към Google DeepMind в сделка за 2,4 милиарда долара.

Microsoft AI пък тихомълком е наела над 20 души от Google DeepMind.

„В областта на софтуерното инженерство имаше ожесточена конкуренция за таланти още преди 15 години, но тъй като изкуственият интелект става все по-мощен, броят на специалистите в тази сфера остава относително постоянен“, казва пред CNBC Александру Войка, директор „Корпоративни връзки и политика“ в Synthesia.

„Търсенето обаче е скочило до небето, докато предлагането е стабилно – и резултатът е инфлация на заплатите.“

Той подчертава, че милионните пакети възнаграждения са феномен, който индустрията „никога не е виждала“.

Заплатите растат толкова бързо, защото изграждането на AI модели струва милиарди

Свръхвисоките заплати вървят ръка за ръка със свръхскъпото обучение на големи модели – основата на продукти като ChatGPT.

Има два вида компании: едните изграждат продукти (Synthesia, Cohere, Replika, Lovable); другите създават и обучават големи езикови модели (OpenAI, Anthropic, Google, Meta).

„Само шепа компании могат да си позволят да изграждат такива модели. Това е капиталово интензивен процес – нужни са милиарди долари. Ако вече харчиш милиард за обучение на модел, 10 милиона за инженер изглеждат дребна сума“, обяснява Войка.

През 2024 г. изпълнителният директор на Anthropic Дарио Амодей заяви пред Time, че разходите за обучение на най-новите модели ще достигнат 1 милиард долара.

Данни на Станфордския AI институт показват следното:

• OpenAI GPT-4 е струвал 79 млн. долара (2023 г.)

• Google Gemini 1.0 Ultra – 192 млн. долара

• Meta Llama 3.1-405B – 170 млн. долара (2024 г.)

Войната за специалисти

Инженерите в Machine Learning сегмента, които създават и обучават езиковите модели, са най-търсени. Средната им заплата в САЩ е 175 000 долара през 2025 г., като достига близо 300 000 долара за висши позиции.

Във Великобритания заплатите варират между 140 000 и 300 000 паунда.

Зъкърбърг дори е предложил 250 млн. долара на 24-годишния гений Мат Дейтке, напуснал докторантура по компютърни науки във Вашингтонския университет.

„Конкуренцията е гореща и малкото най-добри изследователи са търсени от всички лаборатории“, коментира лидерът на Meta.

Кой губи? Стартапите и традиционните индустрии

Докато гигантите изсмукват най-добрите умове, малките компании изостават.

„Някои стартъпи, които се опитват да създават собствени модели, едва ли имат шанс – разходите са огромни, а трудно могат да си върнат инвестициите“, казва Войка.

Още по-тежко е за традиционни индустрии като застраховане, здравеопазване и логистика, които не могат да предложат конкурентни заплати.

„Това е напълно неустойчиво – не може една индустрия да задържа всички таланти, докато други замират“, смята Марк Милър, основател на Insurevision.ai, цитиран от CNBC.

Все пак изборът остава за самите специалисти – дали да поемат към големите компании срещу високи заплати и бюрокрация, или към стартъпите, където могат да очакват по-малко пари, но по-голямо влияние и свобода.