Полша задейства член 4 от НАТО, след като в сряда страната съобщи за 19 „нарушения“ на въздушното ѝ пространство от руски дронове.

Изтребители на Алианса в крайна сметка свалиха няколко руски безпилотни апарата, като това е първият случай, в който той открива огън от началото на войната в Украйна. Общо 16 дрона бяха открити разпръснати из цялата страна, съобщи по-късно в сряда полското министерство на вътрешните работи.

Но какво представлява и какво предполага въпросният член 4?

Отговорът дава CNN.

Какво е член 4 от НАТО?

Трансатлантическият отбранителен алианс се ръководи от принципа, че атака срещу един член е атака срещу всички. Член 4 от договора гласи, че всяка страна членка може официално да повдигне въпрос пред главния орган за вземане на решения на НАТО, Северноатлантическия съвет, за да свика среща, на която да се обсъдят следващите стъпки със съюзниците.

Членът гласи: „Страните ще се консултират помежду си, когато според някоя от тях териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя от страните е застрашена“.

Тази точка от договора не трябва да се бърка с член 5, който е крайъгълният камък на Алианса и гласи, че въоръжена атака срещу един съюзник от НАТО ще се счита за акт на насилие срещу всички членове и ще доведе до незабавна помощ на всички съюзници.

Според НАТО дискусията, предизвикана от член 4, „потенциално може да доведе до някаква форма на съвместно решение или действие от името на Алианса“. Процесът на консултации е от ключово значение, тъй като всички решения се вземат с консенсус.

Консултацията, за която Полша призова, се състоя в сряда сутринта по време на редовното заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел, Белгия.

Какво каза Полша за привеждането в действие на член 4?

Полският министър-председател Доналд Туск обяви в сряда, че е имало нарушаване на въздушното пространство на страната му, като отбеляза, че „голяма част“ от дроновете са влезли от Беларус. Той определи инцидента като „безпрецедентно нарушение“.

Други полски официални лица заявиха, че самото количество на дроновете ясно показва, че това е умишлен акт от страна на Русия. Полските прокурори заявиха, че поне част от тях са идентифицирани като руска версия на иранския модел Shahed, известна като Gerbera.

В сряда пред полския парламент Туск заяви, че макар да няма основание да се каже, че страната е в състояние на война, тя е по-близо до конфликт, отколкото когато и да било след Втората световна война. По думите му Полша е изправена пред „враг, който не крие враждебните си намерения“.

Полският президент Карол Навроцки пък заяви в четвъртък: „Руската провокация не беше нищо друго освен опит да се тестват нашите възможности и реакция. Беше опит да се провери механизмът на действие в рамките на НАТО и нашата способност да реагираме. Благодаря ви, защото преминахме всички тези тестове“.

Но дали наистина е така?

Готови ли са страните от НАТО за руските дронове?

Евтините руски дронове, изработени от дърво и пяна, бяха свалени с оръжейни системи за милиони долари, което подчертава липсата на подходяща подготовка на НАТО за подобни заплахи, пише в свой анализ POLITICO.

Изданието акцентира, че действията на Алианса са били далеч по-малко ефективни от типичната реакция на Украйна. Докато нидерландските и полските самолети успяха да свалят около три дрона, Киев обикновено твърди, че има 80% до 90% успеваемост при прехващането – въпреки че е изправен пред много по-големи атаки.

Улрике Франке, старши политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, коментира, че има несъответствие между евтиното оборудване на Русия и скъпата военна реакция на НАТО: „Какво ще правим, ще изпращаме F-16 и F-35 всеки път? Това не е устойчиво. Трябва да се оборудваме по-добре със системи за противодействие на дронове“.

А заплахата е била съвсем реална, според WELT, след като пет дрона са били на пряк курс към база на НАТО, преди да бъдат пресечени от нидерландските F-35. В операцията са се включили и самолет за презареждане на НАТО, италиански такъв за наблюдение и германска система за противовъздушна отбрана Patriot. Това е оборудване за милиарди долари, което на практика противодейства на евтините руски дронове Gerbera – копия на иранските Shahed, чието производство струва около 10 000 долара на брой.

Противовъздушната отбрана отдавна е сочена като една от основните пропуски в способностите на страните от НАТО. ЕС също насърчава страните да изразходват част от 150-те милиарда евро от заемите по програмата SAFE за защита на небето им. Но голяма част от тези средства са предназначени за много скъпи оръжия.

Самият украинският президент Володимир Зеленски подчерта, че произведените в САЩ системи за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot и френско-италианските SAMP/T, всяка от които струва стотици милиони долари, не са разумна опция за използване срещу евтините камикадзе дронове на Русия. Киев не използва такова оборудване, за да се противопостави на вълните от руски безпилотни летателни апарати, които могат да достигнат стотици в някои нощи. Вместо това украинските сили са разработили свои собствени много евтини решения, за да отблъсква руските заплахи.

Въпросът беше повдигнат в четвъртък по време на брифинг между генералния секретар на НАТО Марк Рюте и посланиците на ЕС в Брюксел – за първи път шеф на Алианса участва в такава среща. Много от участниците са изразили загриженост, че реакцията в сряда е подчертала липсата на готовност на Запада. Военните сили на НАТО няма да могат да използват редовно F-35 за прехващане на подобни апарати, което повдига много въпроси.

„Самият Рюте стигна до този извод и никой не се противопостави“, казва един от дипломатите, участвали в срещата, пред POLITICO.

Според Чарли Салониус-Пастернак, главен изпълнителен директор на мозъчния тръст Nordic West Office в Хелзинки, адаптирането на реакцията на НАТО към масово произвежданото евтино оборудване на Русия е отдавна закъсняло.

„Има ли уроци за това как да се проследяват и свалят много евтини дронове, без да се използват ракети за милиони евро? Разбира се, но това не е нов урок“, казва той. „Какво е направил европейският политически елит по този въпрос? Някои страни адаптират арсеналите си – тези, които усещат заплахите по-остро – но отнема време да се приложат бюджетните решения“.

Някои от европейските гиганти в областта на отбраната се опитват да се адаптират към бързо променящата се надпревара във въоръжаването с дронове. В края на август шведската компания Saab представи нова евтина ракета, наречена Nimbrix, предназначена за неутрализиране на малки безпилотни летателни апарати, летящи на ниска височина. Френската агенция за доставки на оръжие DGA също наскоро поръча демонстрационен модел на лазерна система за борба с дронове от група компании, включваща MBDA, Safran, Thales и Cilas.

По-малките иновативни компании обаче могат да имат затруднения да пробият.

„Стартъпите са постигнали голям напредък по отношение на възможностите. Все още не сме купили това, което продават в Европа“, казва Франке от Европейския съвет за отбрана.

По думите ѝ има две основни предизвикателства по отношение на защитата срещу дронове.

Първото е, че една система няма да може да отблъсне всички заплахи.

„По дефиниция ще ни е необходима многослойна защита, с електронни и кинетични контрамерки“, акцентира Франке.

Другото е колко бързо се развива технологията: както Украйна, така и Русия постоянно адаптират своите нападателни и защитни дронове в технологична спирала.

За европейските въоръжени сили това ще изисква промяна в традиционните модели на закупуване на малки партиди скъпи оръжия, казва пред POLITICO бившият шеф на отбраната на Франция генерал Тиери Буркхард.

„За определено оборудване вероятно е по-добре да се купува в партиди от 10, 15, 20 или може би 50 бройки“, обяснява той. „Няма значение, ако компанията, която го разработва, не е в състояние да осигури поддръжка за 20 години, защото след една година то ще бъде или унищожено на бойното поле, или остаряло“.