Защо Китай предпочита война – репликата от К-драма, която разпали наново културната война между Пекин и Сеул

В шпионската романтична поредица Tempest Джун Джи-хюн, една от най-големите звезди в Южна Корея, играе дипломат, който се опитва да разкрие истината зад смъртоносно убийство.

„Защо Китай предпочита война? Ядрена бомба може да падне близо до границата“, казва героят ѝ в епизод от новата поредица на Disney+.

Тази измислена сцена доведе до реални последствия през уикенда – много китайски потребители на социални медии я приеха като злонамерено представяне на Китай като войнствена страна. Сега мнозина призовават брандове да прекъснат връзките си с корейската актриса, пише BBC. 

Възмущението също така поднови дебата относно неофициалната китайска забрана на южнокорейското съдържание, в сила от почти десетилетие.

Макар Китай никога да не е признавал наличието на такава забрана, внезапният недостиг на южнокорейско съдържание от 2016 г. насам се счита за протест срещу решението на Южна Корея да разположи американска противоракетна система, което Пекин възприема като заплаха за военните си операции в региона.

През последните месеци ситуацията сякаш се успокои, като няколко южнокорейски изпълнители направиха концерти в Китай. Но противоречията около Tempest предизвикаха нова вълна от подкрепа за забраната.

„Запазете забраната за K-драмите до смърт, благодаря“, гласи един коментар в Weibo, харесан от 10 000 потребители.

K-pop: Новият търговски фронт на Китай срещу САЩ

Макар че голяма част от гнева се е фокусирал върху репликата на Джун за Китай, потребителите в социалните медии са открили и други примери от сериала, които считат за обидни.

Например сцените, които трябва да изобразяват китайския град Далян, показват купчина порутени сгради – вероятно заснети в Хонконг. Според някои хора това представя Китай в лоша светлина.

В друга сцена група хора седят на маса, поставена върху червен килим с жълти звезди, който според потребителите на социалните медии прилича на китайското знаме. Когато Джун рецитира древна китайска поема в друг епизод, зрителите я критикуват за неточен акцент. Всичко това води до съгласувани действия срещу актрисата в Weibo, където потребителите настояват брандовете да вземат мерки. 

Според потребители на Weibo, американската марка за козметика La Mer, френската Louis Vuitton и швейцарският производител на часовници Piaget са изтрили Джун от своите профили в социалните медии.

„Освен да премахнете рекламите с Джун Джи-хюн, бързо прекратете договорите ѝ в световен мащаб. В противен случай ще бойкотираме LV завинаги“, гласи един коментар в акаунта на Louis Vuitton в Weibo.

Агенцията на Джун заяви пред местната медия MBC във вторник, че рекламните кампании на актрисата „нямат връзка“ с Tempest и са приключили преди излизането на сериала.

Китайските потребители са известни с това, че когато считат нещо за обида към китайската национална гордост, използват огромната си покупателна способност в кампании за натиск. 

Марки като шведския моден гигант H&M, японската верига за облекло Uniqlo и най-наскоро Swatch – за реклама с предполагаемо расистки жест, са ставали жертви на такова бойкотиране.

Други се застъпиха за Джун, като подчертаха, че не тя е написала спорния сценарий.

К-поп, ловци и демони = първият касов хит на Netflix

„Джун Джи-хюн е просто актриса. Невъзможно е тя да разбере историята на една страна, емоциите на хората и сложните взаимоотношения между държавите, преди да участва в даден проект“, написа един потребител на Weibo, като обвини за инцидента „невежеството“ на екипа и сценаристите на сериала.

Но такива мнения бяха заглушени от ожесточената опозиция. „Тя не е безизвестна актриса. Може да избира проектите си, може да чете сценария! Кой може да принуди популярна личност да направи това?“

Джун стана известна с романтичната комедия „Моето дръзко момиче“ от 2001 г., която завладя Азия. Оттогава тя постига траен успех с ролите си, от фантастичната романтична поредица „Моята любов от звездите“ от 2013 г. до трилъра „Кралство“ на Netflix от 2021 г.

Но както много други южнокорейски знаменитости, тя отсъства от китайската развлекателна сцена от 2016 г., когато беше наложена забраната.

По-рано през годината отношенията между Китай и Южна Корея сякаш се затоплиха.

През март южнокорейското външно министерство съобщи, че външните министри на двете страни са се договорили да работят за възстановяване на културния обмен. Месец по-късно южнокорейската хип-хоп група Homies стана първата изцяло корейска група, която изнесе концерт в континентален Китай от почти десетилетие.

Но е трудно да се каже доколко K-pop и K-драмите ще бъдат допуснати обратно на пазара, който някога беше най-големият за тях.

През май K-pop групата Epex трябваше да изнесе концерт във Фуджоу, който щеше да бъде знаков за жанра в Китай. Но концертът им беше отменен седмици преди събитието, като агенцията им посочи „местни обстоятелства“ като причина.

K-поп и демони: Анимационен мюзикъл превзема света (и говори за “тъмните сили” зад кулисите)

Миналата седмица, когато беше попитан за отлагането на друг концерт с няколко K-pop групи в провинция Хайнан, говорителят на китайското външно министерство Лин Дзян заяви, че Пекин не се противопоставя на „полезни културни обмени“ с Южна Корея.

През последното десетилетие Китай се доказа като попкултурен гигант, способен да забавлява населението си от 1,3 милиарда души с местни медии. А за много китайски зрители продължаващата полемика около Tempest им даде още една причина да се отвърнат от корейското съдържание.

„Вече сме 2025 г., а вие все още гледате K-драми, колко кичозно!“, написа един потребител на Weibo.