Неразгадана криминална история стои в основата на новата Netflix поредица The Monster of Florence, чиято премиера е днес на на филмовия фестивал във Венеция.

Режисьор на продукцията е Стефано Солима – италианският експерт в жанра Стефано Солима, най-известен с хитовия си сериал Gomorrah и филми като Sicario: Day of the Soldado и Without Remorse, съобщава Variety.

Той прекарва повече от година в проучване на случая, а заглавието е прякорът на предполагаем сериен килър, извършил осем двойни убийства в продължение на 17 години от края на 60-те до средата на 80-те, нападайки двойки, паркирали колите си на уединени места около Флоренция.

„Чудовището“ винаги използва едно и също оръжие – пистолет Beretta калибър 22.

Поредицата в четири епизода ще бъде налична в Netflix от 22 октомври и е заснета предимно във Флоренция и околностите на града. Събира отново Стефано Солима със сценариста Леонардо Фасоли и оператора Паоло Карнера, с които той работи по Gomorrah.

В интервю за Variety режисьорът споделя защо избира да следва няколко разследващи нишки в неразкрития случай, започвайки с т.нар. „сардинска следа“, породена от сардинска двойка, живееща в Тоскана, която има проблеми с изневярата.

„Всъщност историята ме избра. От всички възможни проекти, които имах, това е този, който ме впечатли най-много.

Започнах да чета книги за случая и, макар да бяха много авторитетни, всички имаха един недостатък: леко изкривяване реалността, за да подкрепи своята теория.

Тогава си казах: „О, Боже, това е много сложна история! Но трябва да се разкаже по начин, който не е банален.“ Това поставя проблема как да разкажеш историята на разследване, което обхваща дълъг период, без да приемаш дадена теория?“, разказва той.

Така се ражда идеята ловът на Чудовището от Флоренция да бъде представен като обща рамка, но с различен заподозрян във всеки епизод.

Актрисата гради кариерата си предимно в театъра, което може би ѝ помага да се справи с дългите сцени в "Анатомия на едно падане"

Екранно чудовище: Сандра Хюлер и бруталните роли, които водят към "Оскар"

Описанието на заподозрените позволява чудовищността да се обясни в по-широк смисъл – не само на Чудовището от Флоренция, но и чудовищността, която някои герои проявяват в интимните отношения, семейните си връзки и приятелствата си.

„И изведнъж осъзнахме, че историята става много по-широка и не се фокусира толкова върху ловът на Чудовището от Флоренция, колкото върху разследването на човека и как той става носител на злото.“, отбелязва режисьорът.

Един особен предразсъдък от страна на разследващите, е как, когато откриват мъртва жена с любовника й, тръгват да да търсят друг любовник и това се превръща в тяхна мания. Започват да губят други елементи, които може би са били от решаващо значение за разкриването на случая, обяснява режисьорът.

„Освен това начинът, по който са били намерени телата, е символичен. Направихме някои наистина мъчителни проучвания, особено защото трябваше да видим материали, които може би е по-добре да не виждаме. Те подсказваха, че това е форма на насилие, очевидно насочено към жените.“

Документалният сериал разказва за съсипаните от ужасяващи престъпления семейства, но и за заподозрения за убийствата, неговото детство, роднините, приятелите и работата му

12 години мълчание и един сериен убиец: Историята на Gone Girls

В сравнение с Gomorrah обаче, тонът в The Monster of Florence е по-сдържан. Това е криминален драматичен мини сериал, базиран на щателно проучване и факти от историята.

„Gomorrah е вдъхновен от истински истории, но имахме по-голяма творческа свобода, защото имената на героите не бяха истински. Тук направихме противоположен избор, защото решихме да използваме истинските имена на главните герои.“, отбелязва Стефано Солима.

Творческата намеса се свежда просто до вземане на решение как да се организира материала от наративна гледна точка.

„По отношение на физическото представяне на насилието по време на убийствата, видях снимки, някои от които са направени от съдебни медици, и наистина ме болеше. Изправих се пред проблема как да инсценирам убийства. Трябваше ли да ги превърна в зрелища? Не. Абсолютно не – и от уважение към истинските жертви.“

Затова намира компромис, в който разказва само това, което е абсолютно необходимо, за да се разбере атмосферата на историята. Насилието е показано в психологическото изследване на героите, но то също е много уважително към оригиналната история.

Няма нужда от подробности с мъчителни сцени и кървави пръски, допълва майсторът на криминалния жанр.