150 живота в столетието на Златното кино: Жребият на Клаудия Кардинале да бъде фаталната жена
Първородният ѝ син е плод на изнасилване. Банковата ѝ сметка е празна, след като Франко Кристалди я изолира от индустрията. Появява се с минипола пред папата. Но остава „най-великото италианско изобретение заедно със спагетите“
&format=webp)
Италианското кино загуби още една от легендите на златната си ера – звездата от „Гепардът“, „8 1/2“ и „Розовата пантера“ Клаудия Кардинале, почина на 87-годишна възраст.
Тъжната вест съобщи нейният агент Лоран Саври, добавяйки, че актрисата е починала в дома си в Немур, Франция, заобиколена от децата си.
„Тя ни оставя наследството на една свободна и вдъхновена жена – както като жена, така и като артист“, допълни той пред AFP.
Родена в Тунис в семейство на сицилианци през 1938 г., Клаудия Кардинале печели конкурс за красота на 16 години, в който е обявена за „най-красивата италианка в Тунис“.
Наградата е пътуване до филмовия фестивал във Венеция, където режисьори и продуценти я канят да се включи в кинопроизводството. По-късно тя описва нежеланието си да се откаже от мечтата да стане учителка, за да „опита с това нещо киното“, както казва баща й.
Фактът, че се занимавам с кино, е просто случайност,
спомня си актрисата, докато приема наградата за цялостно творчество на Берлинския филмов фестивал през 2002 г., и допълва: „Когато ме попитаха: „Искаш ли да се занимаваш с кино?“, отговорих „не“, но те настояваха в продължение на шест месеца.“
Началото на кариерата ѝ е белязано от предизвикателства, разказва BBC. Като тийнейджърка получава малки роли, но най-тежкият момент настъпва след като става жертва на изнасилване, а впоследствие разбира, че е бременна. Нейният ментор я убеждава да роди тайно в Лондон през 1958 г. В продължение на няколко години представя своя син Патрик като по-малкия си брат, докато родителите ѝ се грижат за отглеждането му.
Тъй като е израснала, говорейки френски, арабски и сицилианския диалект на родителите си, акцентът ѝ е счетен за неприемлив и гласът й е дублиран от други италиански актьори.
Голямата слава за нея настъпва през 1963 г. с ролята в спечелилия „Оскар“ филм на Федерико Фелини „8 1/2“ и в епичната историческа драма „Гепардът“, която се превръща в класика на Лукино Висконти.
Едновременното заснемане на двата филма е поредното предизвикателство за актрисата.
„Висконти искаше да съм брюнетка с дълга коса. Фелини искаше да съм блондинка“, споделя приживе Кардинале.
През 60-те години работи в Холивуд, участва в „Розовата пантера“ на Блейк Едуардс и „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне, като си партнира с големите звезди на световното кино Хенри Фонда и Чарлз Бронсън.
Самата Кардинале определя „Професионалистите“ от 1966 г., режисиран от Ричард Брукс, за най-добрия от холивудските си филми, в който си партнира с Бърт Ланкастър, Джак Паланс, Робърт Райън и Ли Марвин, допълва CNN.
В интервю за The Guardian през 2002 г. разказва как е отказала да подпише договор с холивудското студио „защото съм европейска актриса и отидох там само, за да снимам филми“, и допълва: „Професионалистите“ е наистина великолепен филм. За мен той е най-доброто, което съм направила в Холивуд“.
Публиката е влюбена в нея, а критиците я определят като „въплъщение на следвоенния европейски блясък“.
Кариерата ѝ претърпява удар през 70-те, след като се разделя с филмовия продуцент Франко Кристалди, за да започне дългогодишна връзка с режисьора Паскуале Скутиери, с когото има дъщеря, също на име Клаудия. Кристалди моли приятели и колеги от италианската филмова индустрия да изолират Кардинале, което води до това, че Висконти я отхвърля за последния си филм „Невинният“ от 1976 г.
„Беше много деликатен момент. Открих, че нямам никакви пари в банковата си сметка“, споделя Кардинале.
Франко Дзефирели й подава ръка, като я включва в телевизионния минисериал „Исус от Назарет“ от 1977 г. След това работи с други европейски режисьори като Вернер Херцог и Марко Белокио, допълва The Guardian.
Години по-късно, размишлявайки върху кариерата си, Клаудия Кардинале си спомня:
„Най-хубавият комплимент, който съм получавала, беше от актьора Дейвид Нивън по време на снимките на „Розовата пантера“. Той ми каза:
Клаудия, заедно със спагетите, ти си най-великото изобретение на Италия!
С дрезгавия си глас и заклет пушач, Клаудия Кардинале има репутацията на силно независима, свободолюбива жена, която дори си позволява да наруши протокола на Ватикана, появявайки се на аудиенция при папа Павел VI в минипола.
Прекарвайки по-голямата част от времето си във Франция и близка приятелка с президентите Франсоа Митеран и Жак Ширак, актриста избира да се насочи към театъра в началото на века, печелейки и любовта на театралната публика.
Кинозвездата продължава да снима в киното до 80-годишна възраст, като последно участва в швейцарския сериал Bulle от 2020 г.
През 2000 г. Клаудия Кардинале е назначена за посланик на добра воля на ЮНЕСКО в признание за нейната дейност в защита на правата на жените.
През 2002 г. получава награда за цялостен принос на Берлинския филмов фестивал.
Удостоена е със „Златен лъв“ за цялостно творчество от Филмовия фестивал във Венеция почти 40 години след първата си поява на екрана.
Нейната собствена равносметка за съдбата, отредила ѝ жребий на фатална жена, е:
Живяла съм повече от 150 живота: проститутка, светица, романтичка, всякакъв вид жена, и е чудесно да имаш тази възможност да се променяш.
Италианският министър на културата Алесандро Джули я нарича „една от най-великите италиански актриси на всички времена“, олицетворяваща „италианската грация“.