Идеята технологиите да „връщат към живот“ починалите отдавна стои в основата на сюжетни линии в научната фантастика. В епизод на култовата поредица Black Mirror от 2013 г. героинята Марта създава клонинг на своя починал партньор благодарение на неговия дигитален отпечатък – първо под формата на чатбот, после като гласов асистент в стила на Siri, а накрая дори и като робот.

Реалността днес вече не е толкова далеч от този футуристичен за времето си сценарий. Благодарение на скоростния напредък в генеративния изкуствен интелект и гласовите технологии се оформя нова индустрия, която носи името „grief tech“ и обещава да помогне на хората да се справят със загубата.

Моделите се различават, но принципът е един и същ – чрез видеоразговор, текст, телефон или гласов асистент близките могат да общуват с дигитална версия на вече починал човек, пише Financial Times.

В САЩ компанията StoryFile създава „реални чатботове“ на базата на предварително записани видеа, в които умиращият отговаря на въпроси на своите близки.

След смъртта му те могат да водят с него „разговор“ в реално време. HereAfter AI от своя страна разработва гласово базирано приложение, което генерира отговори след часове, прекарани в интервюта със самия човек. Стартиращата компания You, Only Virtual отива още по-далеч, като използва текстови съобщения, имейли и гласови записи, за да обучи дигитален двойник, който мисли и звучи като оригинала.

Много от социалните мрежи дават достъп на „контакт наследник“, който да поеме контрола над вашите данни

Завинаги онлайн: Как да осигурим достъп до дигиталното си наследство след като ни няма

Въпреки че griefbot-овете дават утеха в моментите на скръб, те могат да усложнят процеса на траур, като задържат хората в илюзията и не им позволяват да приемат смъртта като част от живота.

Междувременно на дневен ред се появяват и сериозни етични и правни въпроси: кой притежава данните и какво става, ако бъдат откраднати? Може ли човек да откаже да бъде дигитално „възпроизведен“ след смъртта си? И какво ще се случи, ако някой реши да създаде виртуална версия на жив човек без негово съгласие?

Дебатът за съзнанието на машините излиза от научната фантастика и влиза в политиката, бизнеса и ежедневието ни

Моралният кръг на AI: Можем ли да признаем правата на изкуствения интелект?

Въпросът за бизнес модела на тази индустрия също остава отворен. Колко може да струва подобна услуга? Един ориентир е пазарът на психично здраве. Според Bourne Partners американците харчат около 300 млрд. долара годишно за поведенчески и психологически терапии. Някои компании вече обмислят различни подходи – абонамент, подобно на ChatGPT, тарифа на час като психотерапевт или дори еднократна продажба на дигиталния „двойник“.

За сравнение, Илон Мъск прогнозира, че неговият хуманоиден робот Tesla Optimus, който може да се възприеме като аналог на виртуален спътник, ще струва около 70 хил. долара.

С разрастването на навиците да общуваме с чатботове като ChatGPT или Claude на Anthropic, пазарът на griefbot-овете изглежда неизбежна част от технологичното развитие. И по всичко личи, че комуникацията с починалите вече няма да бъде само сценарий за антиутопични сериали, а ще се превърне в реална услуга, с която технологиите ще се намесят и в най-интимния човешки процес: скръбта.