Водещ експерт от Deutsche Bank: Ралито на нововъзникващите пазари има място за още оптимизъм
Въпреки мрачните прогнози за последиците от търговската война на Тръмп, активите в развиващите се икономики отбелязват силен ръст, твърди Оливър Харви
&format=webp)
Много инвеститори на нововъзникващите пазари започнаха 2025 г. с известна доза тревога. Икономиките със средни доходи и развиващите се страни вече бяха силно засегнати от двойния шок в предлагането, причинен от пандемията и руската инвазия в Украйна.
Сега новата администрация на Тръмп обещава разместване в международната търговска система, което би могло непропорционално да навреди на нововъзникващите пазари, извлекли полза от трите десетилетия на нарастваща глобална търговия. Това предупреждава Оливър Харви, управляващ директор на Deutsche Bank за Централна и Източна Европа, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка.
Това идва след дълъг период, в който акциите на развиващите се пазари изоставаха спрямо тези в развитите икономики. Между 2010 и 2024 г. базовият индекс MSCI Emerging Markets бележи ръст от едва 8,7%, изоставайки от MSCI World с над 200%.
„Девет месеца по-късно доходността на развиващите се пазари изглежда впечатляваща. Валутите им отбелязаха най-силните първи три тримесечия на годината от 2010 г. насам, измерени чрез композитен индекс на Deutsche Bank“, пише Харви в анализ за Financial Times.
Равнопретеглена кошница от такива валути е поскъпнала с 12,7% спрямо долара от началото на годината.
Акциите също отчитат почти рекордна производителност от 2010 г. насам, като индексът MSCI Emerging Markets е нараснал с 23,9%.
Местният дълг също се представя добре – индекс на Bloomberg за хеджирани по валутен риск облигации е нагоре с 6,3%. А при деноминирания в долари високодоходен дълг доходността достига 9,3%, сочи друг индекс на Bloomberg.
Причините за всичко това са различни, но според Харви има място за предпазлив оптимизъм, че тенденцията може да се запази.
„Първо, отслабването на долара. Доларът играе ключова роля в търговията на нововъзникващите пазари като основна валута за фактуриране на вноса, както и във финансовите системи, където голям дял от дълга все още е деноминиран в долари. По-слабите американски пари едновременно подобряват текущите баланси на развиващите се икономики и намаляват външните им задължения.“
Освен това, както наскоро отбеляза Банката за международни разплащания, финансирането на тези пазари се измества от банковото кредитиране към портфейлни потоци. Последните са далеч по-чувствителни към резки промени в апетита за риск, движени от курса на долара.
„Второ, активите на нововъзникващите пазари представляват атрактивна алтернатива за инвеститори, които търсят диверсификация извън САЩ или се тревожат за фискалните уязвимости в развитите държави. Освен че обикновено имат по-здравословни дългови позиции, балансите на много от тези икономики са ориентирани към реални суровини – благородни и индустриални метали, селскостопански продукти – естествен хедж срещу инфлационен риск.“
Харви посочва също, че азиатските икономики през това време са избегнали високата инфлация, която порази останалия свят през последните години.
Той твърди, че разумната финансова политика е последният допринасящ фактор. Според данни на МВФ, голямо мнозинство от нововъзникващите икономики затягат фискалната си политика от 2024 г. насам, измерено чрез промяната в циклично изгладения първичен бюджетен баланс.
„Централните банки също действаха предпазливо. Лихвите започнаха да се повишават в развиващите се пазари още преди Федералния резерв на САЩ – в края на 2021 и началото на 2022 г. – и с по-бързи темпове. Това позволи на техните централни банки да бъдат по-щедри при последвалите понижения, което доведе до силно разминаване в доходността на фиксирания доход между нововъзникващите и развитите пазари през последната година.“
Липсващата съставка - растежът
Ключова част от инвестиционната логика в развиващите се пазари е потенциалът за догонване на доходите спрямо по-богатите икономики.
Според Харви докато някои държави са се справили добре – Полша е пример – много други са показали вяла динамика на растеж след Голямата финансова криза от 2008–2009 г.
„Един важен въпрос ще бъде успехът на реформите срещу дефлацията в Китай, които изглеждат в ход. Друг е дали продуктивните ползи от изкуствения интелект ще се разпространят отвъд технологични лидери като САЩ“, посочва експертът.
„Докато тези въпроси чакат отговор, светът, в който американският „изключителен модел“ е под въпрос, е положителен за алокациите в нововъзникващите пазари. По-широкият достъп до чужд капитал би могъл да им осигури средства за жизненоважни инвестиции – нещо, на което разчитат толкова различни икономики като Саудитска Арабия, Полша и Филипините. Така може да се създаде порочен кръг на оптимизъм и завръщане на доверието към този клас активи.“