Пoл Бия е толкова всеотдаен към демокрацията, шегуват се критиците му, че на 92 години се кандидатира за осми мандат.

Най-възрастният действащ държавен глава в света е преживял преврат, сепаратистко движение и нееднократни слухове за собствената си смърт, за да се завърне - често от швейцарския хотел, където прекарва голяма част от времето си -отново и отново начело на Камерун.

В неделя Бия, който е президент вече 43 години, след като преди това беше и министър-председател, ще се опита да спечели още един седемгодишен мандат като лидер на тази западноафриканска петролна държава с население от 30 милиона души.

Когато Бия става премиер през 1975 г., министър-председател на Обединеното кралство е Харолд Уилсън, а Китай се управлява от Мао Дзедун. Ако отново победи, когато мандатът му приключи през 2032 г., той ще е само на няколко месеца от 100-годишна възраст.

„След 43 години този човек все още стои там - добре де, седи - и на 92 иска да се кандидатира отново“, казва Акере Муна, известен адвокат и борец срещу корупцията пред Financial Times.

„Това е просто сюрреалистично.“

До юли, когато Бия обяви намерението си да се кандидатира с кратка публикация в X, мнозина спекулираха, че може би най-сетне е готов да се оттегли.

Но Бия изглежда толкова уверен, че ще спечели - или поне ще бъде обявен за победител - че почти не води кампания.

Рамкирани снимки на президента се разнасят по митинги и се поставят на почетни места на официални събития, предава FT.

На поне един митинг огромни кукли на президента и щедро коафирана първа дама Шантал - втората съпруга на Бия и дъщеря на бивша камерунска миска - дефилират по улиците.

Общо 83 кандидати, включително бивши съюзници на президента, обявиха намерение да се включат в надпреварата, но след дисквалификации и откази броят им спадна до около 10.

Един от основните му съперници - Морис Камто, съосновател на опозиционното Движение за възраждане на Камерун - бе дисквалифициран през август от избирателната комисия, защото партията му бойкотира предишни избори.

Около 8,2 милиона души имат право на глас в неделя, но избирателната активност в минали избори е била ниска.

Въпреки предвидимостта, която бележи дългото управление на Бия - Камерун е една от едва две африкански държави, които не признават Палестина - сигурността се е влошила, бедността е нараснала, а някога обещаващата икономика е в застой.

Боко Харам, ислямистка въоръжена групировка, многократно атакува северните райони, докато разпокъсаната армия не успява да ги спре. В англоезичния запад на страната конфликтът със сепаратистите е довел до разселването на стотици хиляди хора, а недоволството от доминацията на франкофонските провинции е все по-силно.

„Несправедливост, неравенство, корупция, липса на инфраструктура, здравна система в колапс - всичко се разпада“, казва Муна, който се отказва от кандидатурата си, след като не успява да обедини опозицията около общ фронт срещу Бия.

„Да мислиш, че всички са щастливи от това, е все едно да си заровил глава в пясъка.“

Крис Фомуниох, регионален директор на Националния демократичен институт на САЩ, казва пред FT, че Бия остава „дистанцирана и нехаризматична фигура“, въпреки че управлява толкова дълго, колкото повечето камерунци - чиято средна възраст е 18 години - могат да си спомнят.

„Той остава загадка за мнозина - и в Камерун, и извън него“, казва Фомуниох.

„Начинът, по който управлява и се държи, прави почти невъзможно да се разбере какво точно иска да постигне.“

Критиците твърдят, че Бия и неговите съюзници - много от които принадлежат към същата етническа група Бети - контролират целия изборен процес, от отпечатването на бюлетините до броенето на гласовете.

Международни наблюдатели отдавна отказват да наблюдават камерунски избори. Самият Бия обаче винаги настоява, че вотът е „честен“.

Миналия месец, само седмици преди вота, Бия - когото често наричат „отсъстващ президент“ заради продължителните му престои в чужбина - отново напуска страната за седмица в Швейцария.

Десетилетия наред той отсяда на един и същи етаж в хотел Intercontinental в Женева, откъдето се наслаждава на гледката към Женевското езеро.

Бившият мениджър на хотела Херберт Шот разказва пред Financial Times, че познава Бия от 1969 г., когато той, като млад президентски съветник и бивш семинарист, започнал да отсяда там.

„Той е велик президент и невероятна личност“, казва Шот, който допълва, че двамата все още вечерят заедно, когато Бия идва.

Много камерунци обаче са далеч по-критично настроени към продължителните му отсъствия, като членове на диаспората редовно организират протести пред хотела, когато той пребивава там.

През 2016 г. Бия се завръща в страната с 35 дни закъснение, за да обяви, че реакцията на правителството му на влакова катастрофа, при която загиват 79 души, е била „доста положителна“.

Въпреки че изглежда сигурен в победата си, някои анализатори предупреждават, че недоволството може най-после да избухне.

Според Фомуниох, ако Бия бъде обявен за победител, има голяма вероятност да се появят масови протести.

След завръщането си от Швейцария, Бия произнесе първата и единствена си реч за кампанията в град Маруа, в далечния север на Камерун.

Той призна трудностите в страната, казвайки: „Осъзнавам неудовлетворените очаквания, които ви карат да се съмнявате в бъдещето.“ Но добави: „Благодаря ви за подкрепата, която продължавате да ми оказвате, година след година.“

Бия очевидно вярва, че все още не е приключил мисията си. В последната си реч той увери:

„Мога да ви уверя, че най-доброто предстои.“