През март 2019 г., когато национално прекъсване на електрозахранването потапя Венецуела в мрак, стотици граждани се събират на баскетболно игрище в град Маракайбо, за да чуят обещанието на своя лидер да ги изведе от мрака.

„Ние буквално преживяваме най-тъмния си час. Но това са и най-светлите времена“, казва Мария Корина Мачадо пред своите поддръжници, които осветяват нощта с мобилните си телефони, пише Guardian.

Шест години и половина по-късно, в петък, Мачадо използва почти същите думи, за да отпразнува спечелването на Нобеловата награда за мир за „изключителната“, макар и недовършена, борба срещу „бруталния, авторитарен режим“ на президента Николас Мадуро във Венецуела.

„Ние живеем в най-тъмните си часове. Но в същото време има огромна надежда“, заяви Мачадо, след като чу новината. „Венецуела ще бъде свободна”, обеща тя. 

Въпреки неумолимия оптимизъм на Мачадо, след изненадващото обявление в Осло в петък остана един въпрос – права ли е тя този път? Ще помогне ли престижното отличие на нейната дългогодишна кампания за сваляне на Мадуро от власт, или напротив – ще предизвика ответна реакция и още по-силни репресии от апарата за сигурност на режима?

Международни поддръжници изразиха увереност, че във Венецуела настъпва политическа промяна – страна, изпаднала в авторитаризъм и икономически хаос, откакто Мадуро наследява Уго Чавес през 2013 г. През това време около 8 милиона венецуелци напускат родината си. „Жаждата за демокрация винаги надделява“, написа председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Тя получава отличието за своята неуморна работа в защита на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата си за справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация

Лидерът на опозицията във Венецуела Мария Корина Мачадо е носител на Нобеловата награда за мир за 2025 г.

Карлос Лизаралде, автор на книга за колапса на Венецуела, заяви, че наградата ще даде тласък на Мачадо, като „утвърди позицията ѝ в очите на международната общност като единствения надежден лидер на опозицията“ в южноамериканската страна.

„Нобеловият лауреат е в много отношения светският еквивалент на жив светец – нещо, което идеално допълва нейния почти религиозен публичен образ“, коментира Лизаралде по адрес на Мачадо. Лидерът на опозицията е набожна католичка и често се появяваше на митинги с броеница в ръка и кръстове на врата, преди да се укрие след фалшифицираните президентски избори миналата година.

Други обаче са по-скептични. Дейвид Смилд, експерт по Венецуела от университета Тулейн в Ню Орлиънс, смята, че наградата „определено ще привлече повече международно внимание към конфликта във Венецуела и може би [ще създаде] повече решимост“ да се сложи край на него.

„Но съдейки по предишните носители на Нобелова награда, това няма да бъде от фундаментално значение“, добавя Смилде. Той припомня, че отличието от 1994 г., присъдено на Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин, също не е променило дълбоките интереси и баланса на силите в конфликта в Близкия изток.

Роналд Кребс, политолог, който е изследвал въздействието на Нобеловите награди за мир, присъдени с надеждата да се насърчат политически промени в авторитарните страни, споделя пред Guardian, че според неговите проучвания те рядко са успешни.

Кребс припомня случая на китайския поет и активист Лиу Сяобо, който получава Нобеловата награда за мир през 2010 г., докато е в затвора – решение, определено от Пекин като „антикитайски фарс“. Лиу умира седем години по-късно, все още зад решетките, а Китай междувременно се превръща в още по-репресивна еднопартийна държава под управлението на лидера Си Дзинпин.

През 2003 г. иранската активистка Ширин Ебади е отличена за борбата си за демокрация и човешки права. Според Кребс наградата донякъде я е предпазила от репресии, тъй като властите в Техеран са се страхували да затворят толкова известна фигура. „Но това не помогна на онези, които не бяха защитени по същия начин… ако изобщо имаше ефект, той бе засилване на репресиите в отговор на присъждането на Нобеловата награда за мир.”

Кребс отбелязва, че Нобеловите награди за мир могат да вдъхновят защитниците на човешките права „да действат с още по-голяма решителност“. „[Но] едновременно с това те дават на репресивните режими допълнителен стимул да притискат онези, които се стремят към промяна. [Така] възниква опасна и тревожна динамика, която в крайна сметка може да навреди именно на хората, борещи се за вътрешни политически реформи. Пътят към ада е постлан с добри намерения.”

Съюзниците на Мачадо се надяват, че наградата ще я предпази от репресиите на режима, но според Кребс е „крайно съмнително“ това да доведе до реални демократични промени.

Андрес Изара, бивш министър в правителството на ментора на Мадуро – Уго Чавес, също изразява съмнение, макар да признава, че сегашният венецуелски лидер е изправен пред най-сериозното изпитание в своето 12-годишно управление.

Мадуро е изолиран в международните среди, след като бе обвинен, че е фалшифицирал миналогодишните избори. В същото време той е подложен на безпрецедентен натиск от страна на САЩ – натиск, който мнозина разглеждат като опит за насилствена смяна на режима.

През август Доналд Тръмп разпореди значително увеличаване на военноморското присъствие край карибското крайбрежие на Венецуела, като бяха нанесени редица смъртоносни удари по предполагаеми венецуелски кораби за контрабанда на наркотици. „Никога досега шансът [Мадуро] да бъде отстранен от власт не е изглеждал по-реален“, коментира Изара.

В изказването си президентът на САЩ твърди, че Венецуела „умишлено и измамно“ е изпратила в САЩ десетки хиляди престъпници, включително убийци и хора с насилствени наклонности

Нови 25%: Тръмп заплашва с мита страни, купуващи петрол от Венецуела

Въпреки това той отхвърля идеята, че натискът на Тръмп ще доведе до военен бунт или до колапс на режима. Според него операцията в Карибите има по-скоро символичен характер: „„Това е операция за смяна на режима, макар и по-скоро театрална. Целта ѝ е да принуди Мадуро да направи отстъпки на масата за преговори“, казва Изара и твърди, че вече се водят тайни разговори между американски и венецуелски представители.

Мадуро и неговите съюзници „никога няма да се откажат доброволно от властта“, но и Тръмп никога няма да предаде своите MAGA (Make America Great Again) поддръжници, като изпрати войски на място. „Те не искат вечни войни. Не искат нов Виетнам или Ирак“, отбелязва Изара.

Едно обаче изглежда сигурно – Мария Корина Мачадо, известна със своята твърдост и възхищение към Маргарет Тачър, едва ли ще се откаже.

„Тя е истински боец“, посочва Лизаралде, предвиждайки, че Мачадо ще продължи да се противопоставя. „В нейното съзнание това е епична битка между доброто и злото – и тя е убедена, че стои на страната на доброто.“