НАТО обучава специалните си части да конструират безпилотни плавателни съдове, които могат да бъдат използвани за разузнавателни и ударни мисии по вода. Алиансът разширява работата си с подобни технологии на фона на бързото развитие на военните иновации.

Миналия месец НАТО проведе обучение за свои войници как да проектират, изграждат и използват повърхностни безпилотни съдове (USV) – платформи, които се движат по повърхността на водата като малки лодки и могат да бъдат напълно или частично автономни. Те могат също така да превозват военен персонал.

Според НАТО тези безпилотни плавателни съдове са предназначени за разузнавателни задачи и морски ударни операции.

Операторите от специалните части са тренирани в плуване, парашутни операции и стрелкова подготовка. При необходимост те ще поемат управлението на безпилотните съдове или ще обучават други как да ги използват.

„Това е изключително умение, което само операторите от специалните сили могат да изпълняват“, казва Масимилиано Роси, началник на щаба на Командването на съюзните специални операции на НАТО (SOFCOM), в публикувано от Euronews видео.

Роси посочва, че учението, наречено Bold Machina, е насочено към постигане на „предимство срещу по-голям противник“.

„Представете си, че малка единица от специалните сили иска да атакува по-голям военноморски флот с помощта на дронове – това ще бъде изненада, постигната с относително евтино оборудване, което може да осигури нужната преднина срещу по-мощен противник“, допълва той.

Еднокорпусните USV са изградени от достъпни материали и с помощта на голям 3D принтер. НАТО уточнява, че е работило в партньорство с частни компании за производството на тези устройства.

Обучението за изграждане и пускане на USV се проведе в Ден Хелдер, Нидерландия, където войниците се научиха да монтират батерии, двигатели и операционна система с отворен код, преди да пуснат плавателните съдове във водата за изпитания в пристанището.

Въпреки че НАТО признава, че технологията все още се развива, офицерите подчертават, че основната цел е бързото приспособяване към променящите се условия на бойното поле.

Андрей Зваигзне, старши изследовател в Института за приложни компютърни системи при Рижкия технически университет, обяснява пред Euronews миналата година, че този тип дронове могат да бъдат трудни за проследяване и комуникация, ако се намират далеч от централното командване.

„Осъзнахме, че трябва да действаме светкавично бързо“, казва Курт Мюлер, директор по морско развитие в Командването на специалните сили на НАТО.

Според него динамичният характер на военните технологии променя средата, в която оперират войниците.

„Независимо дали влизаш в помещение за бойни действия или плуваш в пристанище, технологиите могат да направят задачата по-трудна – или, в някои случаи, по-изгодна за нас, ако ние ги използваме правилно,“ допълва Мюлер.

Подобни безпилотни системи вече се използват от украинските специални части във войната с Русия. НАТО посочва, че тези устройства могат да бъдат приложени и в кризисни сценарии, за да подпомагат действията на войските.