Рекордната цена на златото е „тема на деня“ сред финансовия елит, докато глобалните централни банкери, финансови министри и представители на частния банков сектор се събират тази седмица във Вашингтон за годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка

Робин Брукс, старши сътрудник в програмата за глобална икономика и развитие на мозъчния тръст Brookings Institution, коментира, че този оживен дебат може всъщност да помогне да се постави таван на стремглаво растящата цена на благородния метал.

Фокусирането на участниците върху една-единствена тема – перспективите пред златото – напомня за 2023 г., когато доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ се покачи почти до 5%, достигайки най-високото си равнище от 2007 г., казва Брукс в бележка, публикувана в Substack.

Тогава повечето участници в срещите изразиха дълбок скептицизъм към покачването на дългосрочните облигации – и това колективно усещане в крайна сметка се прояви на пазарите. Доходността по 10-годишните книжа спадна през останалата част от 2023 г. и „оттогава не посмя да се върне над 5%“, пише Брукс.

В четвъртък златото поскъпна с 1,52%, достигайки нов исторически рекорд – над 4300 долара за тройунция.

Дебати край коридорите на властта

Покрай срещите на МВФ и Световната банка експерти обсъждат дали да купуват или да продават злато. Мнозина се питат дали поскъпването е пореден знак за „прегряване“ на пазарите или резултат от фундаментални икономически сили, отбелязва MarketWatch.

Макроикономистите предупреждават, че ако златната еуфория се окаже балон, неговото спукване може да има опасни последици за световната икономика.

Американската икономика тази година се поддържа от разходите на домакинствата с по-високи доходи. Ако цените на златото, биткойна и акциите започнат да падат, това потребление вероятно ще се свие рязко.

Политически и психологически сигнали

Централните банкери разглеждат движението на златото като отражение на политически притеснения.

„Всеки път, когато хората загубят доверие в правителствата, се обръщат към златото“, казва Аксел Вебер, бивш управител на германската централна банка, в интервю за MarketWatch.

Бившият президент на Федералния резерв в Сейнт Луис Джеймс Булард добавя, че поскъпването на златото е „донякъде тревожно от гледна точка на инфлацията“, защото подсказва, че хората не вярват на Федералния резерв, че може да овладее ценовия натиск.

Тобиас Ейдриън, ръководител на отдела на МВФ, който следи финансовите пазари, е съгласен, че поскъпването на златото е индикатор за несигурността, която изпитват инвеститорите. „Очевидно е, че несигурността е висока. Може с времето да намалее, но измерителите на политическата несигурност остават повишени спрямо историческите стандарти“, коментира той.

Покупките на централните банки и реакцията на пазара

По думите на Ейдриън покупките на злато от централните банки продължават да се увеличават, но няма значителна промяна в темпото им. Според него скокът в цените се дължи основно на частни инвеститори, които увеличават златните си резерви, а не на фундаментална промяна в паричната система.

Попитан от репортер на CNBC какво стои зад ръста на цената на златото, американският министър на финансите Скот Бесънт отговори лаконично: „Има повече купувачи, отколкото продавачи.“

Той отхвърли предположенията, че поскъпването на златото е знак за отдръпване от щатския долар като световна резервна валута. „Не разбирам защо всички пак се връщат към темата за долара“, каза Бесънт, отбелязвайки, че спадът на долара се дължи на понижената доходност по 10-годишните облигации тази година.

Пазарни и структурни фактори

Брайън Бетюн, икономист в Бостън колидж, коментира, че цената на златото се влияе не само от пазарните настроения, но и от предлагането – а в краткосрочен план продавачите са малко.

В същия дух анализатори от Центъра за икономически и политически изследвания (CEPR) – ляво ориентиран мозъчен тръст – смятат, че МВФ трябва да продаде част от огромните си златни резерви, за да генерира средства за международна помощ.