След три години дискусии, молби и отстъпки, Европейският съюз е изчерпал търпението си.

В понеделник 27-те държави членки на блока вероятно ще подкрепят нов законопроект, който ще прекъсне завинаги доставките на руски газ за Унгария и Словакия – независимо дали това им харесва или не.

Откакто Москва започна своята пълномащабна война в Украйна през 2022 г., ЕС отслаби дългогодишната хватка на Кремъл върху енергийните доставки на блока, като на практика премахна вноса на руски петрол, горива и въглища и наложи ценови таван от 47,60 долара за барел върху глобалните продажби на руски петрол – под пазарната стойност; и намали дела на Кремъл на газовия пазар в ЕС от 45% на 13%.

Но през целия този горчив енергиен развод, Будапеща и Братислава упорито отказваха да сътрудничат. Под претекст, че нямат реална алтернатива, техните русофилски правителства се оплакваха, че отказът от Москва би означавал покачване на цените за потребителите.

Експертите в голяма степен оспорват тези твърдения, а държавите членки са готови да ги отхвърлят.

Докато Русия продължава да нанася удари по енергийната инфраструктура на Украйна, Унгария и Словакия „са платили милиарди евро на Москва“, посочва литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчунас. „Тези пари се използват за финансиране на военната ѝ машина, което е напълно недопустимо“, допълва той.

„Сега е време да покажем политическа воля на ниво ЕС“, казва министърът пред POLITICO.

Без повече изключения

От началото на руската инвазия в Украйна Брюксел въведе ембарго върху вноса на руски суров петрол, горива и въглища и наложи ценови таван от 47,60 долара за барел върху глобалните продажби на руски петрол – под пазарната стойност; и намали дела на Кремъл на газовия пазар в ЕС от 45% на 13%.

Унгария и Словакия многократно се противопоставяха на европейските санкции, като успяха да си извоюват изключения, позволяващи им да продължат да внасят руски суров петрол по тръбопровода „Дружба“ през Украйна. Двете държави също така блокираха опитите за санкции срещу газовия и ядрения сектор на Москва.

Всъщност двете страни постоянно увеличават плащанията си за изкопаеми горива към Москва, според Айзък Леви, ръководител за Русия в центъра за изследвания на енергията и чистия въздух в Хелзинки. За тази година Будапеща и Братислава са платили на Русия 5,58 млрд. евро за внос на изкопаеми горива. За сравнение миналогодишната сума е била 5,56 млрд. евро.

След като стана ясно, че постигането на консенсус е невъзможно, през юли Европейската комисия промени тактиката си. Тя представи законодателно предложение, което ще наложи забрана на руския газ, започваща от следващата година за краткосрочните договори и приключваща в края на 2027 г. за дългосрочните договори.

За разлика от санкциите, които изискват единодушие от всички държави членки, предложението, обявено като търговска мярка, се нуждае само от квалифицирано мнозинство, за да бъде одобрено. Това на практика премахва правото на вето на Унгария и Словакия върху законопроекта.

В понеделник енергийните министри на ЕС ще одобрят законопроекта, като по този начин ще дадат сигнал, че са готови да пренебрегнат двете страни, преди да влязат в окончателни преговори с Европейския парламент.

„Ще постигнем споразумение въпреки тяхната опозиция“, заявява един висш дипломат от ЕС. „Това не е лесна тема, но вярвам, че ще успеем.“

Безсмислен идеологически ход

В навечерието на гласуването Будапеща и Братислава направиха всичко възможно, за да провалят споразумението.

Словашкият премиер Роберт Фицо обеща да блокира 19-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия, освен ако не получи отстъпки по отношение на забраната за внос на газ, известна като REPowerEU.

Но страните от ЕС устояват позицията си. „Винаги е така, те търсят начини да изработят стратегии за изход“, пояснява Вайчунас, „но сега трябва да заемем наистина твърда [позиция] по отношение на REPower.“

Междувременно двете страни продължават да твърдят, че законът заплашва тяхната енергийна сигурност, че ще повиши цените за потребителите и ще навреди на тяхната тежка промишленост.

Унгарската държавна енергийна компания MVM има дългосрочен договор с руската „Газпром“ до 2036 г., както и краткосрочни сезонни договори. Словашкият енергиен доставчик SPP също е обвързан с договор с контролираната от Кремъл компания за износ на газ, валиден до 2034 г.

След като миналата седмица евродепутатите се споразумяха за позицията си по законопроекта, унгарският външен министър Петер Сиярто нарече текста „пряка атака срещу енергийната сигурност на Унгария“, цитира POLITICO.

„Това забавя икономическото ни развитие и заплашва ниските разходи за комунални услуги на унгарските семейства“, написа той в социалната платформа X. „Няма да допуснем това да се случи!!“

„REPower е безсмислен идеологически ход“, избухна Фицо по-рано този месец.

Но индустрията не е толкова възмутена. Предложението „вероятно не е катастрофално“, коментира лице от унгарския сектор на нефта и газа. „Правителството и политиците викат „вълк“ – да видим дали този вълк наистина ще дойде.“

Вярно е, че законопроектът вероятно ще повиши цените в региона с „5 до 10 процента“ в средносрочна перспектива, признава Тамаш Плецер, анализатор в сектора на нефта и газа в Erste Bank. Но ако Комисията работи с държавите за намаляване на таксите за транзитен пренос на газ, това би могло да елиминира „до 40 процента“ от увеличението на цените.

Междувременно MVM тихо подписва нови договори за газ, посочва Плецер. Унгария може да намери алтернативи и чрез втечнен газ от Западна Европа и Гърция, както и чрез нов проект за сондиране в Румъния от средата на 2027 г. По думите му индустрията е „абсолютно“ готова.

Изпълнителната власт на ЕС също е в недоумение. „Мерките са разработени с цел да се запази сигурността на енергоснабдяването на блока, като същевременно се ограничи всякакво въздействие върху цените“, отбелязва един служител на Комисията.

Независимо дали това ще доведе до повишение на цените, столиците на ЕС са готови да действат.

„Те не направиха много за диверсификацията, саботираха санкциите и имаха достатъчно време“, подчертава европейски дипломат. „Няма друг начин, освен да ги накараме да го направят.“

„Отдавна говорим за необходимостта от постепенно прекратяване на зависимостта от руския газ“, настоява друг дипломат от ЕС. „Русия не е партньор – тя е проблем. Време е да спрем да се правим, че не е така.“