Anthropic адаптира своя чатбот Claude за нуждите на изследователи и компании, чиято дейност е концентрирана в областта на науките за живота, докато технологичните гиганти се надпреварват в създаването на специализирани приложения за различни индустрии.

Компанията, базирана в Сан Франциско, съобщава, че интегрира модела Claude в инструментите, които учените вече използват – като например системи за управление на лаборатории, платформи за геномен анализ и биомедицински бази данни. Целта е да бъдат автоматизирани трудоемки задачи като анализ на данни и преглед на научна литература, пише Financial Times.

Anthropic, която беше оценена на 170 млрд. долара през септември, посочва, че гигантът във фармацията Novo Nordisk вече използва нейния модел, за да съкрати времето за подготовка на документи за клинични проучвания от повече от 10 седмици до едва 10 минути. Друг водещ производител – Sanofi – твърди, че служителите ѝ използват Claude в ежедневието си.

Ходът идва в момент, когато технологичните корпорации влагат милиарди долари в продукти и модели с AI, убедени, че технологията може да ускори развитието на редица сектори – от здравеопазване и енергетика до образование.

Основно внимание се отделя на бионауката, където водещи компании залагат, че изкуственият интелект може да ускори откриването на нови лекарства, както и борбата с болести.

OpenAI и Mistral наскоро създадоха нови звена, посветени на научни изследвания. През февруари Google представи инструмент, наречен „съ-учен“ (co-scientist), който помага на учените да формулират нови хипотези. Миналата седмица компанията обяви, че нейният модел с отворен код Gemma вече е помогнал за откриването на нов потенциален механизъм за лечение на рак.

„Това, което искам, е да предоставя на биолозите същото преживяване, което програмистите получават при писането на код“, казва Ерик Каудерър-Абрамс, ръководител на отдела по бионауки в Anthropic. „С Claude можеш да седнеш, да обсъждаш идеи и да генерираш хипотези заедно.“

Компанията вече има успех с инструмента си за програмиране Claude Code, който превъзхожда конкурентните решения. Каудерър-Абрамс е на мнение, че това предоставя на Anthropic предимство и в науките за живота.

„Ние сме много по-фокусирани върху това да увеличим възможностите на отделния учен и да изграждаме инструменти, които ускоряват работата му – повече, отколкото други компании“, казва той.

По думите му конкурентите се опитват не само да помагат на учените, но и сами да провеждат научни изследвания. Пример за това е подразделението Isomorphic Labs на DeepMind, което се стреми да разработва собствени лекарства.

Засега обаче няма одобрени лекарства, открити изцяло с помощта на AI, а много от проектите се провалят в клинични изпитвания. Една от основните трудности е липсата на достатъчно данни, за да се създаде универсален алгоритъм, способен да решава различни научни проблеми.

Anthropic твърди, че е направила моделите си по-подходящи за фармацевтични изследвания, като е намалила броя на „халюцинациите“ – или фактологичните грешки, които изкуственият интелект може да генерира. Освен това компанията предлага пълна проследимост за регулаторно съответствие и възможност всяко твърдение да бъде проверено спрямо първоизточника.

Каудерър-Абрамс уточнява, че системата блокира заявки, свързани със забранени вещества, които могат да се използват за създаване на химически оръжия.

Навлизането на Anthropic в сферата на бионауките идва след редица пробиви, които показват, че големите езикови модели могат да бъдат полезни в научните изследвания. Миналия месец както Google DeepMind, така и OpenAI постигнаха резултати на ниво „златен медал“ в престижни състезания по програмиране.

Каудерър-Абрамс обяснява, че езиковите модели могат да използват огромните публично достъпни набори от данни в биологията – като тези за геномиката и протеиновите последователности – за да се адаптират специално за научни цели.

„В науките за живота това е една от областите, където почти всички са съгласни, че AI може да донесе безспорни ползи“, казва той.