Нови данни за туристите в ЕС разкриват интересни тенденции къде и как предпочитат да харчат бюджета си за пътувания.

Европейците имат ясно предпочитание към пътувания в страната си (71%) пред тези в рамките на ЕС (21%) и извън него (8%).

Испанците са „най-лоялни“ към родината като само 8% от пътуванията в рамките на блока са навън. Французите и румънците заемат второ място, като 9% от пътуванията им са в чужбина, но в рамките на ЕС, според Евростат.

В другия край на скалата, и може би не е изненадващо, са относително малките страни: Люксембург (78%), Белгия (62%) и Малта (48%), съобщава Euronews.

Климатичните промени, новите технологии и желанието за спокойствие и романтика ще оформят ваканциите през следващата година

Тишина, сияния, доза романс и носталгия: Tенденциите в пътуванията през 2025 г.

Харчене срещу спестяване: кои са най-разточителните пътешественици

Europe in Motion анализира данните на Евростат, за да установи колко и къде харчат парите си европейските туристи в чужбина.

Люксембург е начело на най-големите разходи, като средно харчат 1758 евро за пътувания в чужбина с продължителност най-малко четири нощувки.

Следват ги шведите (1744 евро), австрийците (1573 евро), финландците (1501 евро) и французите (1403 евро).

В другия край на скалата, тези, които са най-спестовни, са литовците (569 евро), унгарците (580 евро) и словенците (667 евро).

Забраната за цигари и вейпове на плажове, тераси и стадиони може да промени един от символите на испанската социална култура

Новият закон за тютюнопушенето в Испания може да донесе големи промени за туристите

Кой не може да устои на местните деликатеси

Когато става въпрос за храна и напитки, кипърците са начело, харчейки средно 320 евро за ресторанти и заведения при пътувания в чужбина за най-малко четири дни.

Естонците са на второ място (305 евро), пред финландците (274 евро) и гърците (263 евро).

При по-внимателно разглеждане се вижда, че туристите от Балканите са склонни да отделят голяма част от бюджета си за пътуване, често една четвърт или повече, за хранене и напитки навън.

В тази категория българите са на първо място с 34 %, следвани от румънците (29,5 %), хърватите (29 %), гърците (27,5 %) и кипърците (25 %).

От другата страна на спектъра, местната храна не е на първо място в списъка с желания на французите, които отделят само 9% от бюджета си за пътувания за храна — най-малкият дял сред всички проучени страни. Същото важи и за шведите: въпреки че са сред най-големите харчещи за пътувания в Европа, те отделят само 13% от бюджета си за пътувания за хранене и напитки.

Пътуванията, вдъхновени от едно хлебче или кроасан, се превръщат в икономически феномен с осезаемо влияние върху потреблението на поколението Z

Глобалната одисея за перфектния кроасан: Защо „пекарският туризъм“ се превръща в новата мания на Gen Z

Настаняването: Една съвсем друга история

Белгийците, германците и австрийците са решени да избегнат неприятни изненади: те отделят 40% или повече от общите си разходи за пътуване за хотели и настаняване – най-високият дял в ЕС.

Латвийците също дават приоритет на комфорта, като заемат четвърто място по разходи за настаняване, въпреки че са едва на 22-ро място по общи разходи за пътуване.

Междувременно централноевропейските страни като Чехия, Полша и Унгария харчат пропорционално най-малко за настаняване.

На последно място в списъка на ЕС са датчаните, които отделят малко под една трета (32,6%) от общия си бюджет за пътуване за хотели и пансиони.