Нан Палмеро е на вечеря в елитния квартал Рома Норте в Мексико Сити, преди сватбата на двама свои американски приятели, когато чува „грохот“ отвън. От втория етаж на ресторанта, разказва той пред CNBC, вижда голяма група хора, които блокират улиците, размахват плакати и крещят: „Грингосите да си ходят“.

По-късно разбира, че демонстрантите са чупили прозорците на ресторанта и са повредили автомобили, включително новата кола на сватбения агент на приятелите му – местен жител.

„Те разбиха колата, счупиха прозорец, откъснаха огледалото, рисуваха с боя по страничната част. Беше наистина доста гадно“, споделя преживяването си той.

По думите на Палмеро, запален пътешественик от Сан Антонио, Тексас притокът на дигитални номади и чуждестранни туристи е повишил цените в някои от най-популярните квартали на града и именно това е причината за уличното правосъдие, на което е станал свидетел.

Подобни демонстрации има и в много части на Европа.

„Хората искат да пътуват и да се наслаждават на тези красиви култури по целия свят“, казва той. „Но това носи и много негативи”.

Протестите се засилват

Протестите срещу туристите са се увеличили по честота и мащаб, тъй като жителите, които са имали възможност да се насладят на градовете си без туристи по време на пандемията, виждат как туризмът се връща или дори надхвърля нивата отпреди пандемията, казва пред CNBC Бернадет Пап, старши изследовател в Европейския институт за бъдещето на туризма в Нидерландия.

По думите ѝ жителите обикновено избират протести, вместо други форми на лобиране, защото те предизвикват обществено внимание, което води до медийно отразяване и натиск върху правителствата да предприемат действия. Барселона и Амстердам са примери за места, където това се е случило.

Местните жители протестират и защото не знаят към кого да се обърнат.

„Политиката в областта на туризма е силно фрагментирана, което затруднява жителите да идентифицират подходящите лица, вземащи решения, с които да се свържат“, казва Пап. „Това често се усилва от чувството на неудовлетвореност и загуба на доверие в правителствата заради липсата на действия от тяхна страна“.

Защо туристите са мишена

Реакциите на жителите се променят със засилването на прекомерния туризъм, казва и Татяна Цуканова, гостуващ професор и изследовател в EHL Hospitality Business School.

„В началото може да го толерират, след това да изразят загриженост, понякога да станат конфликтни и в крайна сметка да търсят начини да се адаптират и да настояват за конструктивни промени“, добавя тя. „И по този път туристите често се превръщат в изкупителни жертви“.

През юли 2024 г. протестиращи в Барселона, Испания, хвърлят предмети, пръскат туристи с водни пистолети и напитки в кутии и използват полицейска лента, за да блокират входовете на хотели и кафенета на тротоара. Посланието на тълпата е ясно: „Туристи, вървете си у дома!“.

Барселона и испанският остров Майорка видяха завръщането на протестиращите с водни пистолети през юни, докато в други части на Испания, Венеция и Лисабон също се провеждат демонстрации. Цуканова обаче е категорична, че пътуващите може да са видимият фактор, който е виновен, но пропуските в политиката са в основата на проблема.

Конфронтациите като тактика

Изследванията показват, че директните конфронтации с туристите могат да накарат пътуващите да се почувстват нежелани и по този начин някои от тях да преосмислят пътуванията си, акцентира още Цуканова, но добавя, че този ефект обикновено е краткотраен. След протестите в цяла Испания през 2024 г., пристигащите туристи са се увеличили с 4,1% през първите седем месеца на 2025 г., според Националния статистически институт на страната.

Протестите обаче могат да повишат осведомеността за проблемите, с които се сблъскват жителите, което може да накара пътуващите да променят определени поведения, като например да предпочитат хотели пред краткосрочни наеми.

Все пак няма много доказателства, че протестите имат дългосрочен ефект, акцентира Цуканова.

Пап пък казва, че градовете, които реагират на натиска, причинен от протестите, често го правят с набързо приети политики, които са по-скоро символични, отколкото значими.

„Такива мерки, от своя страна, засилват обществените опасения и подхранват негативните възприятия за туризма“, посочва още тя. „Това е един цикъл“.

Възможни решения

За да се предотврати появата на градове, които „не са създадени за живот, а за туризъм“, дестинациите могат да ограничат краткосрочните наеми и да наложат значително по-високи данъци на туристите, казва от своя страна Лионел Сол, гостуващ лектор в EHL Hospitality Business School.

Според него докато академичните среди разработват идеи за „регенеративно пътуване“ – форма на туризъм, която помага на местните жители, вместо да им пречи – градовете трябва да включат местните общности в развитието на туризма.

Дъг Лански, писател, специализирал в областта на пътуванията и често изказващ се по въпросите на развитието на туризма, е съгласен. Според него местните гласове често липсват от критичните дискусии, което в дългосрочен план вреди на дестинациите.

„Ако тези жители имаха място на масата – на която и да е маса – където да чувстват, че гласът им се чува на местно ниво, тогава нямаше да се налага да излизат на улицата“, категоричен е той.

Лански е привърженик на „управлявания туризъм“, като посочва ограничения като вход по график за атракциите, таван за броя на посетителите и ограничаване, но не и премахване, на пазарите за краткосрочно наемане. Компромисът, според него, е по-малко спонтанност, отколкото пътуващите са имали в миналото.

„Не е толкова забавно, няма да губите деня си, стоящи на опашка“, казва той. „Но това ще е от полза за всички“.