Колко далеч бихте пътували за едно сладко изкушение?

Когато пътуванията днес, няколко години след пандемията, стават все по-осъзнати, а малките удоволствия са по-ценни от всякога, на хоризонта излиза нов феномен: пекарският туризъм.

Все повече хора прекосяват граници – и често дори океани – за да открият идеалното ръчно изработено хлебче или фино наслоен кроасан, който са видели в TikTok или Instagram.

И не, огромните опашки пред витрините в никакъв случай няма да ги спрат. Напротив – все пак, те са част от преживяването. В тълпата се крие именно потвърждението, че сте на правилното място.

Джесика Морган-Хеливуел (26) и майка ѝ Луиз Чърч (48) са типични представители на това ново поколение гурме номади. Те посещават поне една нова арт пекарна всяка седмица и дори планират цели международни пътувания около „bucket list“ сладкарници.

„Да споделяме този интерес е страхотно – откриваме нови красиви места и хапваме изключително добра храна“, разказват те пред New York Post, цитирани от Fast Company.

Въпреки че все по-често милениалите и поколението Z заменят алкохолните уикенди с ранни утринни „pastry runs“, независимите пекарни преживяват ренесанс. А двигателят на този ръст е добре познат: социалните мрежи.

Виртуални маршрути като croissant crawls в Париж, пекарски обиколки в източната част на Лондон, списъци с интересни занаятчийски пекарни в Сеул или дегустации на филипински сладкиши добиват изключителна популярност.

И въпреки че част от продуктите са сладкиши, изглеждащи като плодове, или „хибриди“ между бисквити и тестени изделия – те се продават. И то на висока цена.

Тези лакомства рядко са бюджетни. Но малките луксозни изживявания все пак са по-достъпни – и донякъде психологически по-оправдани – от вечеря в ресторант. Именно тук влиза в роля и ефектът на червилото (lipstick effect) – икономически феномен, при който потребителите, дори в трудни времена, инвестират в малки подаръци за себе си.

Данните показват, че подобно пазаруване носи и емоционална стойност.

Според British Baker, 80% от Gen Z споделят, че дневната сладка награда подобрява психичното им състояние – явление, което журналистката Имоджен Уест-Найт нарича „treat brain“ още през 2021 г.: психология на наградата в условия на стрес.

„Понякога лакомствата действат като временен компромис спрямо нещо по-дълбоко“, пише тя за Financial Times. „Когато сме уморени – например защото съчетаваме работа с дистанционно обучение – това, от което имаме нужда, е сън. Но когато той не е наличен, по-достъпна утеха може да бъде шоколадът или виното.“

Или, разбира се – захаросан, хрупкав кроасан.

Днес разходката за кафе и нещо малко и сладко не е просто бягство от офиса или утешителна награда в събота сутрин. Тя се превръща в събитие – независимо дали става въпрос за целенасочено гастро пътуване в Копенхаген или откриването на нов интересен обект в квартала.

Пекарският туризъм е по същество отражение на нуждата от малко удоволствие, малко контрол и дори малко уют – в свят, който често ни предлага точно обратното.