Из просторните степи на днешен Казахстан някога е съществувало селище от Бронзовата епоха, което вероятно е било център за обмен и власт около 1600 г. пр. н. е.

Мястото, което носи името Семиярка и е известно като „Градът на седемте каньона“ заради разположението си над система от долини, е открито още в началото на 2000-те. Но едва след международно археологическо проучване, проведено през 2018 г., става ясно колко голямо и значимо може да е било селището за региона на Евразийската степ.

Екипът установява, че на това място някога е имало обширна жилищна зона, монументална централна сграда, която вероятно се е използвала за провеждане на ритуали, и дори съоръжения за производство на калаен бронз – една от най-важните технологии във времето.

Констатациите са публикувани в списание Antiquity, но учените подчертават, че това е едва началото.

„Изключително вълнуващо е, защото рядко откриваме производство на калаен бронз в тази част на света“, казва водещият автор на изследването – Милияна Радивойевич, доцент по археологическа наука в University College London. „Имаме стотици хиляди бронзови артефакти от степите, но досега имахме публикувани данни едва за един подобен център за производство. Това е вторият.“

Отегчените извънземни: Възможно ли е интелигентните форми на живот просто да не търсят контакт с нас?

Калаеният бронз се използва в оръжията и инструментите, за да ги направи по-здрави и издръжливи, което е значително предимство през Бронзовата епоха.

Археолозите тепърва започват разкопките, но първите открития вече променят представите за живота в предисторическа Евразия. „Нямаме нищо подобно“, казва съавторът Даниел Лорънс, професор по археология в Университета в Дърам. „Обикновено в степта откриваме следи от мобилни пасторалски групи – хора, живели в шатри или юрти. Семиярка е нещо напълно различно.“

Селището се разпростира върху 140 хектара над долината на река Иртиш. Размерът и стратегическото разположение подсказват, че обществата, които са обитавали степите, може да са развивали сложни градове, сравними с тези в по-урбанизирани региони от същия период.

Новооткрити останки от череп пренаписват представата за човешка еволюция

Как археолозите „картографират“ изчезнал град

За да установи границите на селището, екипът използва сателитни снимки и разделя терена на квадрати от по 50 метра. На повърхността са открити фрагменти от керамика и поне 114 съда, разпръснати из цялата зона. Използвани са и снимки от американската шпионска програма Corona от 60-те години, за да се определят промените в ландшафта, както и магнитометрия – техника, която позволява да се „видят“ структури под земята без разкопки.

Следващият етап – разкопките – вече тече. По думите на Радивойевич новите находки само засилват увереността ѝ, че на мястото е имало производство в голям мащаб.

Но дали Семиярка е била „град“?

Не всички учени са сигурни в тази теория. Според археолога Джеймс Джонсън от Университета на Уайоминг, който не е част от изследването, наличните данни не доказват, че селището е било голям градски център. Той отбелязва, че броят на керамичните останки е нисък за типично градско население.

Лорънс обаче посочва, че ниската концентрация на керамика може да се дължи на факта, че теренът е покрит със сняг през голяма част от годината и много от артефактите вероятно все още са под земята.

„В градовете се случват различни неща, отколкото в малките поселения – тежко производство, политическа власт, специализирани дейности“, казва той. „Семиярка може да е функционирала именно по този начин – като централно място, различаващо се от околните.“

Според археолога Майкъл Фрачети от Washington University в Сейнт Луис – специалист по пасторализма в Евразийските степи – Семиярка може да е пример за общество, комбиниращо мобилен начин на живот с ключови производствени дейности, включително металургия.

Кръвта на колтана: Как минералът финансира войната в Конго и намира място в джоба ви

Много въпроси, но малко отговори – засега

Евразийската степ е една от най-слабо проучените територии за периода на Бронзовата епоха. Повечето общности са били мобилни и са оставили минимални следи. Но археолозите смятат, че предстои да бъдат открити още много подобни места.

Досега изследванията очертават поне 15 структури, някои от които изглеждат като къщи с вътрешни помещения. Остава да се разбере колко хора са живели в Семиярка, колко дълго е просъществувала и с кои региони е поддържала връзки.

„Мястото е изключително интересно, защото противоречи на всичко, което смятахме, че знаем за Централна Азия през този период“, казва Лорънс. „Откриването на Семиярка ни дава шанс най-накрая да разберем какво е било това общество и как се вписва в по-голямата история на региона.“