Да строиш върху вода: Технологията зад плаващите къщи

Схуншип (Schoonschip) е жилищен район в Амстердам, известен с това, че къщите там са плаващи. Не че са нестабилни, не че не са изградени от традиционни строителни материали. Тъкмо обратното – просто жилищата са на водната повърхност, а доколкото е използван бетон, той играе ролята на противотежест, която държи домовете стабилни срещу вълнението.

Ето защо, когато преди три години силна буря преминава по тези места, къщичките се люлеят нагоре-надолу, но не понасят сериозни щети. Собствениците им се запасяват с храна и вода и после търпеливо чакат лошото време да отмине.

„По време на буря се чувстваме в безопасност, защото плаваме. Дори ми се струва малко странно, че в световен мащаб не се строи по-често върху вода“, казва пред BBC Сити Болен, телевизионна продуцентка и собственичка на плаваща къща.

Плаващите жилищни райони може би ще стават все по-популярни в бъдеще. Особено заради прогнозите, че бурите ще са все по-чести, а покачването на морските нива е неизбежно. А в Нидерландия, където водата така или иначе доминира над сушата, такива домове се търсят все повече. И властите се готвят да облекчат правилата за строителството им.

„Това е функционално използване на пространство за жилищно строителство. Освен това е устойчив начин за бъдещо развитие. Затова общината иска да увеличи броя на плаващите домове“, казва Нинке ван Ренсен, общинска съветничка в Амстердам от партията „Зелени леви“.

Повече от смело архитектурно решение – как иновативните паркове помагат на градовете

Концепцията на т.нар. плаващи общности се прилага успешно не само в Нидерландия. Такива проекти през последните десетилетия са реализирани и във Великобритания, Франция, Норвегия, Френска Полинезия и на Малдивите, които са под директна заплаха от покачващите се води на океана. Има дори идеи за построяване на плаващи острови в Балтийско море, върху които пък могат да изникнат цели градове.

Такава къща може да бъде изградена до почти всяка брегова линия. Смята се, че плаващото жилище е по-устойчиво на екстремни условия. Обичайно тези къщи се „закачат“ за дъното чрез стоманени стълбове и могат лесно да бъдат свързани към електричество и градската канализация. Структурата им е същата като на традиционните къщи, но вместо мазе имат бетонна основа върху стълбовете, което им позволява да се движат нагоре-надолу при промяна на нивата на водата. В Нидерландия обичайно са триетажни и сглобяеми. Най-често използваните материали са дърво, стомана и стъкло.

Плаващите домове имат относително проста технология, казва нидерландският архитект Коен Олтуис, чието бюро се занимава предимно с такова строителство от 2003 г. насам. Това е голямо предимство от гледна точка на разходите за строителство. Обичайно стълбовете, върху които се изгражда конструкцията, се забиват на дълбочина от 65 метра. Въпреки привидната си простота, плаващите къщи имат потенциала да трансформират строителството по начина, по който асансьорът променя сградите, твърди той.

„Сега имаме технологии, които ни позволяват да строим върху вода. Аз и моите колеги не се възприемаме толкова като архитекти, колкото като хора, които лекуват градовете. А лекарството е водата“, казва Олтуис.

Днес в Амстердам има почти 3 хил. плаващи къщи. В миналото се е смятало, че в такива домове живеят хора, които не могат да си позволят нещо по-скъпо, но и това убеждение се променя.

Схуншип е дело на архитектурното бюро Space Matter. В този район има 30 плаващи къщи, разположени в канал, част от някогашна фабрика. До града се стига бързо с ферибот. Сградите имат термопомпи за отопление и слънчеви панели за ток.

Проектът стартира през 2009 г. по инициатива на режисьорката Мариан де Блок. Тя събира редица специалисти, които в крайна сметка реализират идеята.

„Да живеем върху вода днес за нас е нормално. И тъкмо в това беше смисълът“, казва тя днес.

От хаос към надежда: Нидерландия избира проевропейския либерал Роб Йетен

В Ротердам, който също е по-ниско от морското ниво, освен най-голямото европейско пристанище, може да се открие и най-голямата плаваща офис сграда. Има дори и плаваща ферма.

„През последните 15 години се преоткриваме като град. Вместо да гледаме на водата като на враг, вече я смятаме за нова възможност“, казва Арнуд Моленаар от дирекцията по устойчиво развитие в общината.

Още през 2006 г. властите в Нидерландия приемат мерки за борба с климатичните промени. Една от програмите се нарича „Място за реките“. Идеята е, че чрез нея се определят райони, които подлежат на наводняване в случай на екстремни атмосферни условия. Иначе казано – вместо да се опитват да предотвратят наводненията на всяка цена, властите приемат, че някои части ще бъдат под вода при определени условия и там може да се прави само определена инфраструктура. Например плаващи домове.

През последните две десетилетия местните фирми и архитекти са се специализирали в областта. Дотолкова, че в момента получават поръчки от целия свят. Технокомпанията Blue 21 разработва идеята за плаващи острови в Балтийско море. Амбициозният проект предвижда жилища за 50 хил. души и дори подводен тунел за връзка с континента, за чието построяване ще са нужни 15 млрд. евро.

Друга компания, WaterStudio, започва строителството на плаващ жилищен комплекс на Малдивите. Очаква се там да живеят около 20 хил. души.

„Отдавна никой не си мисли, че в плаващи къщи живеят само луди хора. Днес гледаме на водата като на инструмент“, обобщава Олтуис.

Какви са минусите на плаващите домове? Може да са неустойчиви при силен вятър. Освен това изискват допълнителна инфраструктура – както електричество, така и канализация. Но хората, които ги създават, са убедени, че тези допълнителни разходи са оправдани. Защото, както казва директорът на Blue 21 Рутгер де Грааф, при наводнения тези къщи може и да спасят човешки животи.