Милиони хора се обръщат към изкуствения интелект за терапия, но готова ли е технологията?

„Студена стомана, притисната към ум, който вече е намерил покой? Това не е страх. Това е яснота.“

Според съдебен иск, подаден срещу OpenAI на 6 ноември, това е отговорът на ChatGPT, най-известния продукт на компанията, към 23-годишния американец Зейн Шамблин малко преди той да се застреля.

Искът е един от седемте, в които се твърди, че чатботът е спомогнал за нестабилното състояние на потребителите, като в някои случаи това е довело и до самоубийство, пише Economist. „Това е изключително тъжна ситуация“, заяви OpenAI, като уточни, че „преглежда документите, за да разбере фактите“ и работи за „подобряване на реакциите на ChatGPT в чувствителни ситуации“. По официални данни на компанията около 0,15% от разговорите с AI намекват за суицидни намерения.

„Искам да ме обслужи чатбот“: Защо се чувстваме по-спокойни с AI при „срамни“ продукти

Новата граница на психичното здраве

Случаят е рязко напомняне за високите залози около използването на изкуствен интелект в психотерапията. Въпреки трагедиите, посочени в съдебните документи, редица лекари и изследователи смятат, че при подходяща регулация и защита модерните чатботове могат да се превърнат в достъпна, мащабируема и неуморима форма на подкрепа за психично здраве.

Недостигът на квалифицирани терапевти е сериозен проблем. Според Световната здравна организация повечето хора с психични разстройства в бедните страни не получават никакво лечение. Дори в развитите държави между една трета и половината от нуждаещите се остават без помощ. Освен това част от пациентите се чувстват по-удобно да споделят с машина в условията на собствения си дом, без да плащат скъпи такси и без да се срамуват от срещата с друг човек.  

Проучване на YouGov за The Economist от октомври показва, че една четвърт от анкетираните вече са използвали изкуствен интелект за терапия или биха обмислили това.

От Wysa до ChatGPT – експерименти в дигиталната психотерапия

Подобни идеи не са нови. Националната здравна служба на Великобритания и Министерството на здравеопазването на Сингапур от няколко години използват Wysa – чатбот на индийската компания Touchkin eServices, който прилага техники от когнитивно-поведенческата терапия под човешки надзор.

Изследване от 2022 г. показва, че Wysa е почти толкова ефективен в намаляването на депресията и тревожността при пациенти с хронична болка, колкото и терапията на живо.

Близо ли сме до „суперинтелигентен“ изкуствен интелект? Водещите имена в индустрията твърдят, че моментът вече е настъпил

Друго проучване, проведено през 2021 г. в Станфордския университет, анализира Youper, американски терапевтичен бот, отчел 19% спад в нивата на депресия и 25% намаление на тревожността сред потребителите само за две седмици – резултат, сравним с пет сесии при човешки терапевт.

Тези по-ранни варианти на чатботове работят с предварително програмирани отговори и са далеч по-предсказуеми от съвременните големи езикови модели (LLM), като ChatGPT. Това ги прави по-безопасни, но и по-малко ангажиращи за потребителя – фактор, който има значение, когато самият разговор е терапията.

Мета-анализ, публикуван през 2023 г. в npj Digital Medicine, показва, че LLM-базираните чатботове се справят по-добре с облекчаване на симптомите на депресия и дистрес, отколкото традиционните системи с твърди правила.

Риск и доверие

Данните от The Economist сочат, че 74% от хората, използвали AI за терапия, са избрали ChatGPT, 21% – Gemini на Google, а 30% – други платформи като Meta AI, Grok или Character.ai. Само 12% са се обърнали към специализирани програми за психично здраве.

Това тревожи специалистите. Освен риск от тежки грешки като в случая с OpenAI, изследователи предупреждават за по-фини опасности – например прекаленото „угодничество“ на моделите. „Те могат да се съгласяват прекалено лесно с опасните идеи на потребителя“, обяснява Джаред Мур, компютърен учен от Станфорд. „Терапевтът-бот може да подкрепи вредни модели на мислене вместо да ги оспори.“

OpenAI твърди, че новият модел GPT-5 е обучен да бъде по-малко отстъпчив и да насърчава потребителите да спрат разговорите при продължителни сесии. Вместо да дава преки съвети, той трябва да им помага да обмислят плюсовете и минусите на решенията си. Ако засече признаци на криза, ботът насочва към контакт с реален човек, но не уведомява службите за спешна помощ, както биха направили човешките терапевти.

Специализирани решения 

Някои учени се опитват да създадат по-безопасни специализирани чатботове. През 2019 г. екип от колежа Дартмут започва работа по Therabot – генеративен AI, обучен чрез измислени диалози между терапевти и пациенти. Целта е да се съчетаят емпатията и гъвкавостта на LLM с по-висока безопасност.

Публикуваните през март резултати от изпитания показват, че Therabot намалява симптомите на депресия с 51% и тревожността с 31%. Следващата стъпка е пряко сравнение с традиционна психотерапия и евентуално регулаторно одобрение.

Студената AI война, която ще промени всичко

Американският стартъп Slingshot AI пък създаде Ash – „първия изкуствен интелект, предназначен специално за терапия“. Според съоснователя Нийл Парик Ash „не следва инструкции, а поставя въпроси“ и избира между четири различни терапевтични подхода. Психоложката Селест Кид от Калифорнийския университет в Бъркли, която е тествала бота, споделя, че той е „по-малко угоднически“ от ChatGPT, но е и „по-непохватен“ в отговорите си. Самата компания предупреждава потребителите, че при криза трябва да потърсят човешка помощ.

В Съединените щати темата вече навлиза в законодателството. Единайсет щата, сред които Мейн и Ню Йорк, са приели закони, регулиращи използването на AI в психичното здраве, а още 20 подготвят подобни мерки. През август щатът Илинойс дори забрани всякакви AI инструменти, които осъществяват „терапевтична комуникация“ с хора. Съдебните искове срещу OpenAI вероятно ще ускорят този процес.

По всичко личи, че революцията в дигиталната психотерапия вече е в ход и въпросът не е дали ще настъпи, а дали човечеството ще успее да я направи безопасна.