Екстремистките партии, фалшивите новини и корупцията са сред основните заплахи за демокрацията.

Това показват резултатите от ново международно проучване на Ipsos, проведено сред почти 10 000 избиратели в девет държави – седем от Европейския съюз, плюс Обединеното кралство и САЩ.

Анализът установява, че близо половината от анкетираните избиратели са недоволни от начина, по който функционира демокрацията, съобщава Politico.

С изключение на Швеция, където гражданите смятат, че демократичната политика функционира добре, ясно изразено мнозинство се тревожи за рисковете за системите на самоуправление в следващите пет години.

Събитията в Украйна и България показват колко лесно антикорупционните организации могат да се политизират, пише политологът в анализ за FT

Иван Кръстев: Ако корумпираните правителства получат властта да решават кой е корумпиран, демокрацията няма шанс

„Има широко разпространено безпокойство за начина, по който функционира демокрацията, като хората се чувстват непредставени, особено от националните правителства“, коментира пред Politico Гайдиън Скинър, старши директор на ресор политика в Обединеното кралство в Ipsos.

„Има особени опасения за въздействието на фалшивите новини, дезинформацията, липсата на отчетност на политиците и екстремизма. В повечето страни има желание за радикална промяна.“, допълва анализаторът.

Проучването идва на фона на нарастващата загриженост, че демокрацията в Западния свят е под заплаха.

Неравенството в богатството води до подкрепа за екстремистките партии, подкопава дебатите и подготвя почвата за авторитаризъм, според един от последните доклади за Г-20.

Според нови данни на Фед през второто тримесечие най-богатите 10% от американците са увеличили състоянието си с 5 трилиона долара. Растежът е най-бърз за тези, които са на върха

Рекордните 52 трилиона долара е състоянието на най-богатия 1% в САЩ

Междувременно тази седмица Европейската комисия представи плановете си за укрепване на демокрацията в 27-те страни членки, но критиците заявиха, че предложението й за справяне с чуждестранната намеса в европейските избори е твърде слабо, като участието в него е доброволно в целия блок.

Миналата година властите установиха руска дезинформация и намеса в изборите в много европейски страни, от Румъния до Германия, припомня още Politico.

Вотовете в Полша, Португалия и Румъния показаха, че крайнодесните популисти в Европа продължават да набират сила, а левицата губи позиции

Нови избори, познати изводи: MAGA поклонниците в Европа са във възход

За новото проучване Ipsos анкетира над 9800 избиратели във Великобритания, Франция, Испания, Италия, Швеция, Хърватия, Нидерландия, Полша и САЩ между 12 и 29 септември. Средно 45% от тях са недоволни от начина, по който функционира демокрацията. Избирателите, които се идентифицират като принадлежащи към политическите крайности – както леви, така и десни, са най-склонни да твърдят, че демокрацията се проваля.

Във Франция и Нидерландия нивото на удовлетвореност спада през последната година в отговор на политическите сътресения.

Френското правителство се разпадна на няколко пъти на фона на продължаващата криза около националния бюджет, а разпадането на нидерландската коалиция доведе до избори миналия месец.

D66 и Партията за свободата на Герт Вилдерс излязоха като равни победители в сряда, с по 26 места в парламента, но след преброяването на почти всички гласове ANP обяви в петък, че Йетен има преднината

Роб Йетен победи крайнодесните - засега. Центърът си връща политическата сцена в Нидерландия

В нито една от деветте страни мнозинството от избирателите не смята, че националното правителство представлява добре техните възгледи. Избирателите в Хърватия и Обединеното кралство са най-малко склонни да се съгласят, че правителствата ги представляват ефективно, като само 23% са изразили такова мнение и в двата случая.

Във всички страни, с изключение на Полша, където тази година беше отбелязана висока избирателна активност на президентските избори, повече избиратели са заявили, че начинът, по който функционира демокрацията, се е влошил в последните пет години.

В САЩ 61% смятат, че състоянието на демокрацията се е влошило от 2020 г. насам.

Полският президент ще посети Доналд Тръмп тази седмица и ще отнесе смесено послание от дълбоко разделена Варшава

Сблъсъкът Туск-Навроцки и въпросителните пред външната политика на Полша

Избирателите във Франция (86%) и Испания (80%) са най-загрижени какво ще означават следващите пет години за демократичните им системи. Респондентите посочват като най-големи рискове за демокрацията дезинформацията, корупцията, липсата на отчетност на политиците и възхода на екстремистката политика.

Повечето от анкетираните все още силно подкрепят демократичните идеали, въпреки че в Хърватия повече от половината (51%) казват, че запазването на демокрацията си заслужава само ако тя осигурява добро качество на живот, допълва Politico.

Ipsos установява, че анкетираните подкрепят мерките за защита на демокрацията, особено законите и прилагането им за борба с корупцията, защитата на независимостта на съдебната система, по-доброто гражданско образование в училищата и регулациите срещу фалшивите новини и речта на омраза в социалните медии.