Миналия месец украинският президент Володимир Зеленски подписа закон, който дава на главния прокурор на Украйна нови правомощия над две важни държавни агенции: Националното бюро за борба с корупцията и Специализираната прокуратура за борба с корупцията. И двете бяха създадени с ентусиазираната подкрепа от Запада след революцията от 2013-2014 г.

Хиляди украинци веднага излязоха по улиците на Киев и други големи градове с лозунги като „Корупцията убива“ и „Украйна не е Русия“. Митингите бяха първите големи антиправителствени демонстрации от началото на пълномащабната война, започнала през 2022 г. Те нарушиха мълчаливото споразумение, че да критикуваш правителството по време на война е ерес.

Подписването на закона предизвика и най-сериозната досега криза в отношенията на Киев с ЕС и МВФ. Общо до 60 млрд. евро подкрепа от блока бяха изложени на риск от замразяване. И тогава дойде обратът на Зеленски. Вместо да се упорства, той промени курса си и възстанови независимостта на двете агенции.

Оказва се, че масовите протести и международният натиск може би са най-добрата стратегия за защита на демокрацията. Но Брюксел трябва да внимава да не се влюби в антикорупционните агенции, тъй като те не са еднакви, пише в анализ за Financial Times политологът Иван Кръстев.

В същия момент, в който хиляди разгневени граждани демонстрираха в Киев, хиляди също толкова разгневени българи наводниха улиците на София, протестирайки срещу злоупотребата с власт от страна на номинално независимата българска антикорупционна комисия и изисквайки нейното закриване, посочва Кръстев.

Политически оцветеният арест на кмета на Варна накара комисията да изглежда като политически инструмент, който сега се използва за дискредитиране и подкопаване на опозицията, коментира политологът, който е председател на Центъра за либерални стратегии и сътрудник в IWM Vienna.

Депутатите в парламента решително подкрепиха новия законопроект, след като вътрешните протести в страната и ответната реакция на Брюксел помогнаха за отхвърлянето на предишния

Обрат: Зеленски върна правомощията на антикорупционните служби

Нещата се усложняват от факта, че лидерите, които изискват закриването на комисията, са същите, които я създадоха и ѝ дадоха правомощия както за разследване, така и за арести. "Урокът е, че подкрепяме антикорупционните органи, когато разкриват греховете на нашите опоненти, но ги презираме, когато разкриват нередностите на нашите съюзници, или е нещо повече от това?", пише още Кръстев и добавя:

Протестите в България показват, че гражданите са добре запознати с разрушителната сила на корупцията, но също така разбират щетите, причинени от превръщането в оръжие на институциите, създадени да я изкоренят.

Продължавайки разсъжденията си върху ситуацията в Украйна политологът посочва:

Изправен пред дилемата да направи непопулярни компромиси, за да сложи край на войната, или непопулярни решения, за да продължи да се бори, Зеленски разбираемо се опасява, че ескалиращите обвинения в корупция, отправени към неговите съюзници, дори и да са съмнителни, представляват сериозен риск за неговото правителство. Много украинци обвиняват държавната корупция за фаталното забавяне на изграждането на отбранителни укрепления и за последните военни неуспехи на страната. Те също така се опасяват, че мрачните перспективи за изхода от войната могат да увеличат риска от кражби на високи постове. За държавен служител, който се чувства заплашен в родината си, убежище в чужбина може да изглежда привлекателно.

Когато се опитваше да консолидира властта си с това ново законодателство, Зеленски вероятно разчиташе на презрението на Тръмп към антикорупционните агенции и на общата европейска резервираност да критикува Украйна, коментира още Кръстев и добавя, че този подход се е оказал погрешен. Според коментара на политолога, Зеленски е подценил Европа – и, което е по-лошо, подценил е собственото си общество.

Неговият ход беше неволна грешка и неочакван подарък за Русия.

Украинският президент казва, че се съветва с Киър Стармър относно независимостта на антикорупционните органи

Зеленски сигнализира за отказ от концентрацията на власт след масовите протести

Това, което тревожи украинците, е не само очевидният имунитет на властниците, но и възможността антикорупционните институции, ако бъдат превзети, да се превърнат в инструмент за подкопаване на демокрацията – както добре знаят българите от всички политически лагери, посочва експертът.

Според Кръстев гражданите по улиците на София трябва да дадат ясно да се разбере както на своите лидери, така и на тези в Брюксел, че институционалният дизайн не е достатъчен, за да гарантира, че така наречените независими институции са действително независими. "Общественият протест изглежда е последната линия на защита не само срещу корупцията, но и срещу подобно злоупотреба с властта", допълва политологът.

Относно опасният ход на Зеленски да подчини антикорупционните агенции, Кръстев пише, че той вероятно е бил продиктуван от желанието му да защити своите лоялни съратници, срещу които тече разследване. Колкото до българския пример, според експерта той показва, че някои правителства имат по-тъмни мотиви:

"Правителствата, особено тези, които са под натиск, са заинтересовани да контролират антикорупционните агенции не само защото искат да гарантират имунитет на своите лоялни съратници, но и защото искат да практикуват селективно правосъдие и да преследват своите опоненти", посочва политологът.

Когато Карл Луегер – кметът на Виена в началото на 20-ти век – е обвинен, че работи с много евреи, докато проповядва антисемитизъм, той изрича известната фраза: „Аз решавам кой е евреин“, припомня Кръстев и завършва:

Ако днес корумпираните правителства получат властта да решават кой е корумпиран, демокрацията няма да има шанс.