Докато Вашингтон и Москва търсят формулата за мир, Киев настоява за суверенитет и реални гаранции за сигурност
Украинският президент Володимир Зеленски определя териториалния въпрос като най-трудния за решаване. Междувременно специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф ще се срещне с президента на Русия Владимир Путин
,fit(1001:538)&format=webp)
Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че приоритетите на Киев в мирните преговори за прекратяване на войната с Русия са запазването на украинския суверенитет и осигуряването на силни гаранции за сигурност, цитира BBC.
Зеленски посочи, че „териториалният въпрос е най-трудният“, тъй като Москва продължава да настоява Украйна да се откаже от райони в източен Донбас, които все още контролира – искане, което Киев подчертава, че никога няма да приеме.
Украинският лидер говори след срещата с френския президент Еманюел Макрон в Париж в понеделник. По време на нея двамата са провели разговори и с други европейски лидери, включително тези на Великобритания, Германия, Полша и Италия.
Междувременно украински и американски преговарящи приключиха двудневни разговори във Флорида, чиято цел беше да преработят мирния план. Според Киев и европейските съюзници той е силно благоприятстващ Русия.
В понеделник Белият дом изрази оптимизъм за резултата от разговорите. Прессекретарят Каролайн Левит коментира, че администрацията „е много оптимистична“, че може да бъде постигната сделка за прекратяване на войната.
Зеленски беше по-предпазлив и публикува в X, че разговорите са били „много конструктивни“, но „остават трудни въпроси, които трябва да бъдат разрешени“.
Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф, който присъства на разговорите с украинската делегация, вече пътува към Русия, където във вторник ще се срещне с руския президент Владимир Путин. Към него ще се присъедини зетят и съветник на Доналд Тръмп — Джаред Къшнър.
Уиткоф е разговарял със Зеленски, Макрон, главния украински преговарящ Рустем Умеров и британския премиер Киър Стармър, а от него се очаква да предаде на Путин резултатите от дискусиите.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков съобщи пред репортери, че срещата на Уиткоф с Путин ще се състои във втората половина на вторник, но отказа да разкрие руските „червени линии“. По думите му публична дипломация под прожекторите на медиите не е полезна, пише Reuters.
Миналата седмица Путин обяви, че американската делегация е представила проект на мирен план, който би могъл да се превърне в „основа“ за бъдещо споразумение за прекратяване на войната.
Междувременно Европа наблюдава предстоящата среща между Путин и Уиткоф с известна тревога. Първият дипломат на ЕС Кая Калас изрази опасения, че предстоящите разговори ще засилят натиска върху Украйна да прави отстъпки, цитира Guardian.
„Страхувам се, че целият натиск ще бъде насочен към жертвата, а именно Украйна да прави отстъпки и поема ангажименти“, каза Калас за срещата между Уиткоф и Путин. „А за да има мир, не бива да забравяме, че именно Русия започна тази война, Русия я продължава и всеки ден атакува цивилни и гражданска инфраструктура, за да нанася максимални щети.“
Първоначалният мирен план, съставен от САЩ и Русия и разпространен през ноември, предизвика смут в Киев и из цяла Европа.
Освен че значително отразява руските искания, планът определя и как трябва да бъдат инвестирани няколко милиарда долара замразени руски активи в европейски банки, както и условията, при които Украйна ще има достъп до пазарите на ЕС.
Но според Макрон към момента „няма финализиран мирен план“. Той настоя, че всяко предложение може да бъде изработено само с участието на Украйна и европейските държави.
След като планът изтече, европейските лидери побързаха да си осигурят място на масата за преговори и призоваха САЩ да ги включат в изготвянето на бъдещо споразумение.
Макрон твърди, че териториалният въпрос може „да бъде решен единствено от президента Зеленски“ и подчерта, че темите за замразените руски активи, гаранциите за сигурност и присъединяването към ЕС трябва да ангажират европейските нации.
Френският лидер обаче похвали усилията на администрацията на Доналд Тръмп да сложи край на конфликта, който започна през 2014 г. с незаконната анексия на Крим от Русия и последвалата ѝ пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г.
„Сега чакаме руския отговор: готови ли са да спрат бойните действия и да постигнат мир? Искам да отбележа, че три-четири пъти руснаците казаха „не“. Така че не изглеждат да бързат“, добави той.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)