Климатичната криза е засилила мощта на смъртоносните бури в Азия, като е направила валежите по-интензивни, а наводненията – по-опустошителни, съобщават учени. В югоизточните части на континента са загинали 1 750 души. Мусонните дъждове често водят до известно наводняване, но според учените тази година ситуацията е била „необичайна“.

В Шри Ланка водата е достигала до втория етаж на сградите, а на индонезийския остров Суматра наводненията са били утежнени от унищожаването на гори, които в миналото са забавяли стичането на дъждовната вода по склоновете.

Милиони хора са засегнати, когато циклоните Дитуа и Сеняр удрят съответно Шри Ланка, Суматра и полуостров Малайзия в края на ноември. Събитията се нареждат сред най-смъртоносните природни бедствия в последните десетилетия.

Анализът на World Weather Attribution, консорциум от климатолози, установява, че интензивността на петдневните периоди на проливни валежи е нараснала с 28 - 160% в региона, засегнат от циклон Сеняр, вследствие на глобалното затопляне, причинено от човешка дейност. В Шри Ланка тези периоди вече са с 9 - 50% по-интензивни, цитира The Guardian. 

Макар че в наводненията загиват поне 1750 души, а стотици остават в неизвестност, циклони с подобна сила имат и по-широки, дългосрочни последици за здравето. Скорошни изследвания показват, че след подобни бури смъртността от заболявания като диабет и бъбречни болести се увеличава. Много хора са загубили домовете и препитанието си, като най-бедните са най-силно засегнати.

„Комбинацията от силни мусонни дъждове и климатични промени е смъртоносна,“ казва д-р Сара Кю от Кралския нидерландски метеорологичен институт и водещ автор на изследването. „Мусонните дъждове са нормални за този регион. Това, което не е нормално, е нарастващата им интензивност.“

Проф. Лалит Раджапаксе от Университета в Моратува, Шри Ланка, който участва в проучването, добавя: „Циклони като Дитуа се превърнаха в тревожна нова реалност за Шри Ланка и по-широкия регион на Южна и Югоизточна Азия, носейки безпрецедентни валежи, огромни загуби на човешки животи и мащабни икономически щети.“

„Наводненията са нещо обичайно за нас по време на мусона, като очакваме вода от около 30 до най-много 60 см,“ обяснява той. „Но този път на места нивото надхвърли 4 - 4,5 метра. Дори качването на втория етаж не винаги беше достатъчно, за да спаси хората.“

В анализи се посочва, че климатичната криза, породена от изгарянето на изкопаеми горива, прави валежите по-силни в много региони по света. По-топлият въздух задържа повече влага, което води до по-интензивни дъждове.

За целите на изследването учените са анализирали метеорологични записи, за да преценят как се променят периодите на проливни валежи при затоплянето на планетата с 1,3°C – текущото ниво. Установени са значителни увеличения. 

Климатичните модели често се използват, за да оценят колко по-вероятни стават екстремните метеорологични явления в резултат от глобалното затопляне. В този случай моделите не успяват да възпроизведат точно събитията, тъй като естествени климатични цикли като Ла Ниня и Индийския океански дипол усложняват картината.

Но анализът на данните и измерванията на повишените температури на океана води учените до заключението, че глобалното затопляне е подсилило бурите.

Д-р Мариам Закария от Импириъл колидж в Лондон отбелязва: „Тези събития показват как климатичните промени и естествената изменчивост могат да се насложат, за да произведат извънредни валежи. Природната изменчивост е част от климатичната система, но намаляването на зависимостта от изкопаеми горива е в нашите ръце и е необходимо, за да ограничим бъдещите екстремни явления.“

„Големи части от Шри Ланка и Индонезия бяха опустошени в мащаб, който малцина са виждали през живота си. Най-уязвимите хора понасят най-тежките последствия и имат най-дългия път към възстановяване“, допълва Мая Валберг от Червения кръст пред The Guardian.

Тя идентифицира два фактора, които са утежнили бедствието: миграцията към градовете и обезлесяването. „През десетилетията растежът се концентрира в низинни речни долини и делти. Това са икономически центрове с изградена инфраструктура, електропроводи, болници, пазари. Но те са и естествените пътища на водата.“

„Обезлесяването и загубата на влажни зони намаляват способността на земята да поема водата по склоновете,“ коментира Валберг. „Това увеличава риска от свлачища, а надолу по течението – от още по-високи води и донасяне на отломки, които навлизат в населените места на Суматра.“

Първоначалните оценки за щетите в Шри Ланка са между 6 и 7 млрд. долара, или 3 - 5% от БВП, казва Раджапаксе. „Това трябва да бъде категоричен сигнал колко мащабни и екстремни климатични явления ни очакват и за какво трябва да се подготви регионът.“