Асоциацията на американските търговски представители миналата седмица предупреди в X, че европейските доставчици на услуги могат да бъдат подложени на такси и ограничения, ако Блокът продължи да прилага „дискриминационни“ технологични правила.

В изявлението се казва, че САЩ ще обмислят въвеждане на такси и други ограничения за чуждестранни услуги, ако ЕС и държавите-членки „продължат да ограничават и възпират конкурентоспособността на американски доставчици на услуги с дискриминационни средства“, съобщава Euronews.

Защо американското послание не достига до европейците?

Негативното настроение е разбираемо, тъй като в момента САЩ имат търговски излишък в услугите с ЕС от над 148 милиарда евро (включително такси за интелектуална собственост, професионални, научни и технически услуги, телекомуникационни, компютърни и информационни услуги). Освен това, регулаторната рамка на Европа (както настоящата, така и планираната) вероятно ще затрудни американските технологични компании на пазара на ЕС.

Въпреки това, американската гледна точка и най-новите аргументи не се приемат добре в ЕС. По-скоро реакцията може да бъде негативна, да окуражи антиамериканците и да заглуши умерените, както и трансатлантистите, отбелязва Euronews.

„Американската офанзива“ е уплашила ЕК и някои столици, оплаква се френският президент

Макрон: Брюксел се страхува от технологичните гиганти на САЩ

Първо, смесването на регулаторната позиция на ЕС по отношение на технологиите с геополитически послания и използването на силна реторика срещу (както се вижда в последните публикации на Илон Мъск например) може да радикализира европейските умерени сили, включително споделящите опасенията относно свръхрегулирането, и често се възприема като геополитическа заплаха.

Когато руски официален представител като Дмитрий Медведев повтаря мненията на американски технологичен изпълнителен директор, това не изглежда добре, меко казано, допълва медията.

Второ, когато САЩ говорят за ответни мерки срещу технологичните компании от ЕС, това може да окуражи политическите сили, които призовават за по-строги действия срещу американския бизнес, включително глоби, отнемане на активи и нови данъци. Програмата на ЕК за периода 2025–2029 г. включва редица нови инициативи, които са най-ефективно балансирани от участници, считани за класически либерални или консервативни.

Трето, американските политически послания понякога са силно съобразени с вътрешната аудитория и се възприемат като неточни в Европа. Например, наложената глоба от 120 милиона евро на X беше представена от американски публични личности като атака срещу свободата на словото, въпреки че самите глоби нямат много общо със свободата на словото.

Компанията беше глобена за „подвеждаща система за сини значки, неактуално хранилище за реклами, ограничен достъп до данни за изследователи“.

Фрустриращо прекомерно регулиране? Със сигурност. Има ли нещо общо със свободата на словото? Малко вероятно. Използването на прости и убедителни послания е разбираемо, но за да има резонанс в Европа, те трябва да бъдат по-прецизни и ясно свързани със същността на проблема.

Днес, въпреки различията в миналото, милиардерът и американският президент са на едно мнение по въпроса за регулирането на технологичния сектор от ЕК. И разглеждат всеки опит за това като атака срещу свободата на словото

Битка зад паравана на цензурата: 140 млн. долара съюзиха Мъск и Тръмп срещу Европа

Четвърто, като подчертават европейската регулаторна система и т.нар. „Брюкселски ефект“, американците могат неволно да подтикнат други страни да го разглеждат като полезен лост срещу САЩ.

Написано ли е домашното след търговската сделка между САЩ и ЕС

През август 2025 г., когато САЩ и ЕС подписаха търговско споразумение, нещата бяха малко по-добре. Изглеждаше, че най-накрая ще започнат по-конкретни разговори, тъй като член 8 очертава ангажимента на двете да „намалят или премахнат нетарифните бариери“, а член 17 определя ангажимента им да продължат да работят за премахване на „необоснованите бариери пред цифровата търговия“.

Въпросът сега е дали домашното е написано, но за съжаление, изглежда, че до голяма степен е риторичен.

Естествено, САЩ трябва да се фокусират не само върху съществуващите регламенти, като Закона за дигиталните пазари (DMA), Закона за дигиталните услуги (DSA) и Закона за изкуствения интелект (AI Act), но и върху рисковете в предстоящата програма чрез инициативи като Закона за дигитална справедливост (Digital Fairness Act), който би могъл да преобразува пазара на персонализирана реклама.

След приемането на тези регламенти ще е твърде за действия – опитът с DSA, DMA и AI Act показва, че регламентите не могат просто да бъдат отменени, следователно домашното трябва да е написано навреме.

През последното десетилетие ЕС наложи златни стандарти в онлайн законодателството, днес отстъпва в името на конкурентоспособността и надпреварата за AI

Краят на „Ефекта Брюксел“ – Вашингтон ли диктува дигиталните правила в Европа

Кои европейски компании са засегнати

Европейските компании, посочени като цели, са Accenture (със седалище в Ирландия), Amadeus (със седалище в Испания), SAP, Siemens и DHL (всички със седалище в Германия), Capgemini, Mistral AI и Publicis (всички със седалище във Франция) и Spotify (със седалище в Швеция).

Защо са избрани именно тези компании, а не други, остава загадка.

Някои европейски доставчици на услуги (включително технологични компании) са били изключени; някои от посочените имат дълбоко вкоренени партньорства с американските технологични компании, а други са се приравнили до голяма степен с позицията на САЩ относно прекомерната регулация на технологиите от ЕС.

През юли, например, главният изпълнителен директор на SAP Кристиан Клайн посочи, че Европа не трябва да се опитва да се конкурира пряко със САЩ, а да се фокусира върху европейските си силни страни и нишови области: „Не бих се конкурирал с компаниите, които са свършили чудесна работа, като САЩ или Китай. Състезанието в областта на изкуствения интелект все още не е решено на софтуерно ниво. Там има толкова голямо търсене.“

Mistral AI беше сред най-откритите критици по време на дебата за Закона за изкуствения интелект в ЕП. Siemens, заедно със SAP, призова за преразглеждането му още през юли.

„Ако свръхрегулирате използването на данни за разработване на нов АI в Европа, но в САЩ това все още е нормално, тогава сте в страшно неизгодно положение“

Лидерът на SAP предупреждава ЕС да не прекалява с регулирането на изкуствения интелект

Свръхрегулирането е проблем и за европейците

Да се представят технологичните регулации на ЕС като проблем единствено за американските компании е както неточно, така и вредно, продължава Euronews.

Свръхрегулирането на технологичния сектор остава сериозен проблем и за европейските компании и тяхната конкурентоспособност.

Самият Марио Драги заявява, че само Общият регламент за защита на данните (GDPR) ги прави с 20% по-скъпи за европейските основатели в сравнение с американските.

Картата на еднорозите в Европа остава силно фрагменирана, с нужда от повече рисков капирал и по-олекотена бюрокрация

Европейските еднорози живеят на север – но могат ли да догонят тези в Силициевата долина

Правилата на ЕС, насочени към много големите онлайн платформи (VLOP), като DSA, DMA и други, скоро ще се превърнат в проблем за много европейски технологични компании, включително за „еднорозите“. С разрастването си те вероятно ще се сблъскат със същия контрол, както американските.

Въпреки това, ЕС най-накрая се движи в правилната посока с т.нар. опростяване чрез Digital Omnibus, който има за цел да рационализира правилата за данните, Закона за изкуствения интелект и др.

За много европейци опростяването на регулаторния режим в технологиите (и по-широко намаляване на регулацията) се счита за необходимо за конкурентоспособността, което е в съответствие с промените, за които САЩ продължават да настояват от дълго време, допълва Euronews.