Птиците от вида чернооко юнко от години огласят с песните си кампуса на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), докато търсят храна.

Този вид от семейство врабчови по принцип не обитава градска среда. Но с влошаването на климатичната криза и промените в планинските им горски местообитания, юнките започват да се заселват в по-урбанизирани райони на Южна Калифорния, включително в университетски кампуси като този на UCLA.

Градските птици имат по-къси и по-закръглени човки – рязък контраст с дългите човки на планинските им събратя, които използват, за да се хранят със семена и насекоми.

Когато обаче изследователи от UCLA прегледали данните за птиците, обитаващи кампуса през последните години, забелязали нещо необичайно. Юнките, излюпени през 2021 и 2022 г. – след началото на пандемията от Covid-19 – имали по-дълги човки, подобни на тези на планинските птици. Но след като ограниченията в UCLA започнали да отпадат и студентите се върнали в аудиториите, характерните за градската среда белези отново се появили – човките на птиците, излюпени през 2023 и 2024 г., отново се скъсили. Това съобщават през декември изследователките Памела Йе и Елинор Диамант в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.

Ново изследване показва, че някои особено интелигентни кучета са способни да разширяват речника си, без пряка комуникация

Кучета, които „подслушват“ и учат нови думи като малките деца

„Често си мислим за еволюцията като за бавен процес“, казва Диамант, водещ автор на изследването, която по време на проучването е докторант в UCLA, а сега е гост-преподавател в Bard College, щата Ню Йорк.

„Смятахме, че това вероятно е твърде кратък период, за да видим промяна в популацията. Затова бяхме наистина изненадани, когато анализирахме данните“, допълва тя пред CNN. „Когато направих сравнение година по година, мащабът на промяната беше поразителен.“

Авторите предполагат, че в сравнение с по-дългите човки на планинските птици, човките на юнките в кампуса са по-подходящи за разнообразната им диета, включваща остатъци от човешка храна. Но през 2020 г., когато занятията преминали онлайн и столовете затворили, човките на новоизлюпените птици отново еволюирали към по-дългата форма, пригодена за естествената им храна.

Проучването подчертава влиянието, което хората могат да имат върху дивата природа, и показва колко бързо може да се случи еволюцията при животни, които трябва да се адаптират към средата си, обясняват учените.

„Хората и природата са дълбоко взаимосвързани и ние сме неразделна част от екосистемата. Това е първият основен извод“, коментира Йе, съавтор на изследването и професор по екология и еволюционна биология в UCLA. Тя изучава юнките от около три десетилетия.

„Вторият извод е колко много се случва буквално в задния ни двор“, отбелязва тя. „Сигурна съм, че има огромно количество бърза еволюция, която протича пред очите ни, но ние просто не я забелязваме, защото не гледаме достатъчно внимателно.“

Почивката е жизненоважна за почти всеки вид, дори в най-суровите кътчета на планетата. Природата е намерила изумителни начини за оцеляване: от използването само на едното мозъчно полукълбо до кратките фази на отдих по време на полет или плуване

Тайният свят на животинския сън

Чарлз Дарвин стига до ключови доказателства за теорията си за еволюцията още през 1835 г., когато установява, че чинките на Галапагоските острови край Еквадор са развили различни форми на човките си в зависимост от наличните хранителни ресурси на отделните острови. Десетилетия по-късно, през 70-те години на ХХ век, учените наблюдават и ускорена еволюция при същите птици, провокирана от продължителна суша. В тези условия чинки с по-големи човки имат по-високи шансове за оцеляване, тъй като могат да се хранят с по-твърдите семена, останали на изсъхналата почва. Така чрез естествения отбор – процес, при който адаптивните белези се унаследяват – в следващото поколение преобладават птиците с по-едри човки.

Йе и Диамант дават пример и с по-скорошни изследвания, в които са наблюдавани промени във формата на човките при птици – проучване от 2017 г. върху синигери и доклад от 2025 г. за колибрита. И в двата случая птиците са развили по-дълги човки в отговор на използването на хранилки.

„Вълнуващо и изненадващо е да се видят толкова бързи промени при добре позната птица като черноокото юнко. Макар съвременните еволюционни биолози да знаят, че бързи промени са възможни в дивите популации, аз със сигурност не бих очаквал да ги видя само за няколко поколения“, признава Иън Оуенс, професор по екология и еволюционна биология в Корнелския университет и изпълнителен директор на Cornell Lab of Ornithology, който не е участвал в изследването.

„Особено впечатляващо е, че това се случва като реакция на пряка човешка намеса, каквато беше пандемията“, посочва той.

Еволюцията е основната хипотеза, но авторите отбелязват, че има и други възможни обяснения, които трябва да бъдат изключени – например генен поток, при който индивиди от други популации, като планинските птици, навлизат в градската. Изследователите обаче смятат този сценарий за малко вероятен, тъй като не са наблюдавани поведенчески промени при птиците.

Екипът работи върху получаването на генетична информация от кръвта на птиците, за да установи дали промените в човките са резултат от генетични изменения.

„Когато мислим за човешкото въздействие върху дивата природа, обикновено се фокусираме върху големите фактори – урбанизация, замърсяване, загуба на местообитания, подкиселяване на океаните и навлизането на инвазивни видове. Това изследване обаче се концентрира върху много по-фин и преходен фактор – дали един университетски кампус е в учебен режим или не. Кой би предположил?“, пояснява пред CNN Джеф Подос, поведенчески еколог и професор в Университета на Масачузетс в Амхърст, който също не е участвал в проучването.

По време на локдауните през 2020 г. глобалното корабоплаване е силно ограничено и шумовото замърсяване под водата почти изчезва. Вместо това морските дълбини се изпълват с песните на риби и бозайници, които учените могат да проучват

COVID 2020: Годината на тихия океан

„Настоящото изследване е единственото, за което знам, което документира реална адаптивна еволюция, свързана с пандемията. Особено забележително е, че тук има два импулса на еволюция: навлизане в пандемичните условия и излизане от тях, и че и двата са изключително бързи.“

Подос подчертава значението на дългосрочните масиви от данни, каквито са записите на авторите за юнките – без тях промени във физически характеристики като формата на човката биха могли да останат незабелязани. Това е особено важно за видове с намаляваща численост, какъвто е  черноокото юнко, за да могат учените по-добре да ги опазват.

В случая с юнките от кампуса, успехът им в градска среда и способността им да еволюират, за да съжителстват с хората, носят и по-оптимистично послание.

„Ние причиняваме много вреди на глобално ниво“, казва Диамант, визирайки взаимодействието на хората с дивата природа. „Юнките като цяло са в упадък, но в градовете се справят много добре. А това, че виждаме как популации успяват да се адаптират въпреки неблагоприятните условия, ни дава надежда – ако те могат да го направят и да ни изненадат, може би и други организми ще успеят.“