Пазарът на скъпоценни камъни традиционно се движи между две крайности – романтичния разказ за „вечната стойност“ и агресивния маркетинг, който превръща почти всичко блестящо в „инвестиция“.

Реалността обаче е значително по-сложна и далеч по-неудобна за масовия купувач.

В разговор с Profit.bg международно сертифицираният гемолог Ася Гардели описва пазар, в който познанията са решаваши, а липсата им струва скъпо, тъй като „хората дават големи суми за камъни, без да знаят какво купуват, а понякога дори търговците не знаят какво предлагат“.

През последните години диамантите започват да губят ореола си на актив, който „никога не поевтинява“. Според Гардели този процес не е внезапен и не се дължи на една причина.

„Спадът на цената на диамантите започна някъде преди две години и половина“, посочва тя.

Един от ключовите фактори е масовото навлизане на синтетичните диаманти – камъни, които по физико-химични характеристики не се различават от естествените, но се произвеждат индустриално.

„Това са диаманти по всички правила на геологията и минералогията, едно към едно като естествените, но са направени във фабрики“, обяснява Гардели.

Разликата обаче е в икономиката на предлагането и в стойността във времето.

„Естественият диамант е резултат от милиони години, а синтетичният – един карат за около две седмици“, казва тя и е категорична:

„Синтетичният диамант няма абсолютно никаква инвестиционна стойност“.

Натискът върху цените на диамантите се усилва и от геополитиката. След началото на войната в Украйна страните от Г-7 въведоха ембарго върху търговията с руски диаманти.

Вместо да изчезнат от пазара, тези количества бяха пренасочени към Азия.

„Русия стъпи на китайския и индийския пазар с диаманти на много по-ниски цени“, посочва Гардели, което допълнително сваля цените на естествените камъни.

Към това се добавя и охлаждането на търсенето на луксозни стоки в Китай.

Друг важен, но често пропускан детайл е, че инвестиционните диаманти са изключение, а не правило.

„Около 80% от диамантите отиват за индустриални нужди, близо 20% за бижутерията, а от тях едва около процент – процент и половина са инвестиционни камъни“, обяснява Гардели.

Тези камъни трябва да отговарят на изключително високи критерии за цвят, чистота и шлифовка – стандарт, който масовите бижута рядко покриват.

Но пазарът на скъпоценни камъни не се изчерпва с диамантите. По думите ѝ реалният инвестиционен потенциал често е при редки цветни камъни с изключително качество.

За примери Гардели посочи бирмански рубини, колумбийски смарагди и турмалин „Параиба“.

Тук обаче важи същото строго правило: „Ако качеството е ниско, камъкът нищо не струва, дори да е много рядък“.

Към всички тези пазарни рискове се добавя и липсата на регулация в България.

„Има контрол върху златото, но никой не гледа какъв е камъкът, а стойността на камъка обикновено е многократно по-висока от стойността на метала“, казва Гардели.

Това създава среда, в която дори търговците понякога не знаят какво продават.