Европейският Рубикон и краят на ерата на зависимост от Вашингтон
Извънредната среща на върха на лидерите на ЕС доведе до тихото осъзнаване, че старият ред се разпада
,fit(1001:538)&format=webp)
„Вече няма връщане назад.“
Това е заключението на европейските лидери, които се събраха в Брюксел в четвъртък.
Извънредната среща на върха, свикана заради заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да анексира Гренландия, се оказа неочаквано спокойна, след като той отстъпи в последния момент. По-впечатляващо обаче бе тихото осъзнаване, че Европа окончателно е преминала своя следвоенен Рубикон.
Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц, които често са на различни позиции, този път бяха единни. Те предупредиха, че трансатлантическата криза е поставила ЕС пред сурова нова реалност, в която съюзът трябва да поеме по път на пълна независимост, цитира POLITICO.
„Знаем, че трябва да работим като независима Европа“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред журналисти в края на петчасовата среща.
За разлика от предишни срещи, този път липсваха кавги и удряне по масата. Дипломати от ЕС обаче споделят, че самото събиране е сигнализирало за съдбоносен разрив между стария и новия ред, между начина, по който Западът функционира след Втората световна война, и това, което предстои.
Макар менталната нагласа към независимост да зрее от години – още от първия мандат на Тръмп в Белия дом през 2017 г. – неговите безпрецедентни заплахи към Гренландия са подействали като внезапен сигнал за тревога. Американските амбиции са принудили европейците да предприемат стъпки, които само преди месеци биха били немислими.
„Това е моментът на Рубикона“, посочва дипломат от страна на източния фланг на ЕС. „Това е шокова терапия. Европа не може да се върне към стария ред. Лидерите го повтарят от дни.“
Как обаче ще изглежда този нов път, както обикновено, остава въпрос за друг ден.
Всичко – наведнъж
Но през тази седмица все пак се появяват първите отговори. Първоначалната реакция на ЕС на кризата с Гренландия – замразяване на търговско споразумение със САЩ, изпращане на войски на острова и заплахи за мащабни търговски ответни мерки срещу Вашингтон – даде представа за това, което може да последва.
И насаме, и публично лидерите подчертават, че бързият и единен отговор този месец не може да бъде еднократен. Той трябва да се превърне в модел за действията на съюза във всички сфери.
„Не може да обърнем внимание само на енергийната сигурност или само на отбраната, нито пък можем да приоритизираме икономическата мощ или търговската зависимост – трябва да е всичко, наведнъж“, казва един от дипломатите.
В основата на новия стремеж към независимост стои единство, което доскоро изглеждаше непостижимо за Европа.
За страните от източния фланг, разположени на пътя на Русия, вярата в НАТО – и в САЩ като негов военен гръбнак – винаги е била почти религиозна. Това усещане за екзистенциална зависимост от Вашингтон ги държеше твърдо в американския лагер и ги противопоставяше на държави като Франция, които настояват за „стратегическа автономия“ на Европа.
Днес обаче Франция вече не е изолирана. Дори страни, които са най-изложени на руския натиск, започват да подкрепят идеята за по-голяма независимост.
Естония е показателен пример. Малката балтийска държава заяви миналата седмица, че би обмислила изпращането на войски в Гренландия като част от „оценъчна мисия“ на НАТО. В крайна сметка Талин не изпрати войници, но самият факт, че темата беше повдигната, е показателен.
„Когато Европа не е разделена, когато стоим заедно и сме ясни и силни в готовността си да се защитаваме, тогава има резултати“, подчертава датският премиер Мете Фредериксен. „Мисля, че през последните дни и седмици научихме нещо.“
Полша – една от най-лоялните към САЩ страни – също излезе от зоната си на комфорт. В дискусиите за реакция срещу заплахите на Тръмп премиерът Доналд Туск е дал знак, че е отворен към използването на Инструмента на ЕС срещу икономическа принуда. Това е мощен механизъм за търговски ответни мерки, който позволява ограничаване на инвестиции от заплашващи държави.
„Винаги сме уважавали и приемали американското лидерство“, коментира Туск. „Но днес това, от което имаме нужда, е доверие и уважение между партньорите, а не доминация и принуда. Това не работи.“
Наученият урок
Подобно осъзнаване настъпва и в северните европейски държави.
Макар Дания, Швеция и Нидерландия традиционно да се противопоставят на всичко, което би застрашило търговските им отношения със САЩ, и те вече показват готовност за ответни мерки срещу Тръмп.
„Това е нова ера, в която вече няма да разчитаме на тях“, обяснява четвърти дипломат от ЕС. „Поне през следващите три години, докато Тръмп е в Белия дом. Кризата с Гренландия беше тест. Научихме си урока.“
Дори Германия, чиято политическа култура от десетилетия се основава на трансатлантическата връзка, започва да преосмисля старите си разбирания. Мерц намекна, че Берлин може да подкрепи твърд търговски отговор срещу САЩ.
Въпреки че според дипломати от ЕС именно тези действия са разколебали Тръмп за митата, те предупреждават, че най-трудните решения тепърва предстоят.
„Трябва да поемем контрола над собствения си дневен ред“, добавя четвъртият дипломат. „Украйна, производителност, конкурентоспособност, сигурност, стратегическа автономия. Урокът не е просто да казваме ‘не’ на всичко.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)