Според знаков доклад от 2023 г. за икономиката на водата, през 2030 г. търсенето ѝ ще надхвърли предлагането с до 40%.

В същото време климатичните промени оказват влияние върху метеорологичните модели и райони, които някога са били богати на вода, сега изсъхват. В резултат трябва да се пренася повече вода, за да се гарантира достъпът до нея.

Прясната вода се използва във всичко – от производството до селското стопанство, а търсенето ще се увеличава с нарастване на населението и изграждането на енергоемки центрове за изкуствен интелект, отбелязва в анализ CNBC.

Тъй като водата все повече се разглежда като стратегически актив, пазарните наблюдатели започват да възприемат резервите от прясна вода в Гренландия като потенциален ресурс. Датската територия сама е признала стратегическия потенциал и отдавна се стреми да се възползва от този актив.

„Потенциалът на водата е многостранен, тъй като чистата, прясна вода може да се използва като питейна, както и за производство на храни, например, но също и за фабрики, ферми или като принос към водоснабдяването“, се казва в изявление на правителството на Гренландия на неговия уебсайт. „Има много възможности.“

Променящият се поток на водата

Само около 3% от водата в света е прясна, която осигурява основата за подходяща питейна, а още по-малко от нея е лесно достъпна.

„Исторически погледнато, ние просто продължихме да пробиваме все по-дълбоко и по-дълбоко подпочвените води, но сега сме в момент, в който водоносните пластове не могат да се възстановят. Повърхностната вода се просмуква много бавно“, казва Ноа Рамос, анализатор за иновациите в Alpine Macro, експерт по водни технологии. Според него вече не може да се разчита само на сондаж на по-дълбоки кладенци.

Ресурсният национализъм се е превърнал в „определящ“ геополитически фактор – и това включва водата. „Така че по същество тя се е превърнала в стратегически актив.“

„По мое мнение, в момента страните, които не разполагат с нея като стратегически актив, са в по-добра позиция в дългосрочен план“, защото това ги принуждава да правят иновации, допълва Рамос. Той посочва Близкия изток и неговите инвестиции в технологии като обезсоляване, което превръща морската вода в питейна, и Израел, който рециклира по-голямата част от водата си.

САЩ, Южна Америка и Канада исторически са имали изобилие от вода, но сега са изправени пред нови нива на недостиг, което ги поставя в затруднено положение, смята анализаторът.

Със сигурност половината от световното население изпитва недостиг на вода поне един месец в годината, което поставя под въпрос общественото здраве и продоволствената сигурност.

Забележително е, че Китай укрепва своята водната инфраструктура.

Инвестициите достигат около 182 милиарда долара само през 2025 г. като част от стратегията за национална водна мрежа, според правителствено съобщение. Източната сила има неравномерно разпределение на водата, както и САЩ. Те имат своя стратегия за водата, докато ЕК е инициирала план за „устойчивост на водата“, допълва още CNBC.

Опити за използване на „замръзналия капитал“

По-голямата част от световните запаси от прясна вода са заключени в ледници и ледени шапки, предимно в Антарктида и Гренландия; според правителството на територията, всяка година от ледения щит на Гренландия се топят до 300 милиарда тона вода.

„Резервите от прясна вода на Гренландия, представляващи 10% от всички резерви на Земята, могат да се разглеждат предимно като замръзнал капитал, не като лесно достъпни запаси“, казва пред CNBC Ник Крафт, старши анализатор по водата, селското стопанство и отговорното инвестиране в Eurasia Group.

„Водата на Гренландия е стратегически актив и нишова бизнес възможност, но не е практическо краткосрочно решение за глобалния недостиг на вода или търсенето на вода“, допълва той.

Стартъпът Arctic Water Bank планираше да построи язовир, за да събира топящата се вода и да я изнася в чужбина. Не е ясно какво се е случило, но язовир не е построен. Друга компания, Inland Ice, я бутилира като висококачествена питейна вода. Пет компании в момента имат активни 20-годишни лицензи, включително Greenland Water Bank, която според информациите е свързана с Роналд Лаудер, милиардерът наследник на Estée Lauder.

„Властите са разгледали амбициозни предложения като изграждането на язовир за износ на вода“, казва Крафт. „Но реалните резултати говорят сами: досега са се случили само малки износи на висококачествена бутикова вода, докато много по-големи идеи за износ в голям мащаб са били обявени, а след това блокирани.“

Износът на вода не е лесен поради теглото ѝ, казва за CNBC Ерик Суингдоу, професор в Университета в Манчестър, който се занимава с взаимодействието между ресурсите и управлението. „Разходите са огромни. Имало е опити за износ на вода, но нито един не е осъществен по никакъв начин.“

Обичайно е водата да се транспортира по суша, било то чрез канални системи или огромни инфраструктурни мрежи. Въпреки това, тя е била транспортирана и в извънредни ситуации, по-специално до Барселона през 2008 и 2024 г. по време на тежка суша, допълва CNBC.

„Всъщност е изключително трудно да се печели от водата – много, много трудно. Въпреки 20-годишните опити за приватизация на водата, те не са били особено успешни“, казва професорът.

Макар че някои геополитически напрежения са свързани с водни спорове – например плановете на Китай за най-голямата язовирна стена в света предизвикаха опасения в Индия и Бангладеш, той смята, че е е по-вероятно да възникнат вътрешни конфликти в държавите поради неравномерното разпределение на водата.

„Сигурен съм, че част от бунта в Иран е свързана с гигантската суша, която продължава от известно време и прави живота изключително труден“, допълва той.

Страната преживява шестата си година на суша, като някои градове се сблъскват с редовни прекъсвания на достъпа до вода.

На въпроса дали е в интерес на правителството да осигури водни ресурси, за да предотврати граждански вълнения, Суингдоу отговаря, че „не всички държави са еднакви“.

„Така че иранската държава систематично е пренебрегвала осигуряването на тази основна инфраструктура, с последствията, които всички знаем, и е направила това по геополитически причини. Тя инвестира всички средства във военната област, това е изборът, който са направили“.

Суингдоу призовава правителствата да обърнат по-голямо внимание на водоснабдяването като обществена услуга.

„Водата все повече се третира като стратегически актив, по-близо до критична инфраструктура, отколкото до стока, тъй като климатичната нестабилност и ръстът на търсенето превръщат несигурността на водоснабдяването в проблем за националната сигурност. Това вероятно ще доведе до повече заглавия за потенциала за износ, но не очаквам да се промени нищо до края на десетилетието. Дори и сладката вода от Гренландия да не се изнася в големи количества в близко бъдеще, тя все пак има геополитическо значение.“, допълва в заключение Крафт.